Място за спор няма – достатъчно е Северна Македония да признае реалностите преди 1878 година, а България да се отнесе с разбиране към реалностите след това.

Нищо по-безспорно от историята ПРЕДИ:

Когато Византия стига върха на военното си могъщество, след битката при Ключ през 1014 г., император Василий Втори е наречен Българоубиец.

Братя Миладинови издават през 1861 г. сборник „Български народни песни“.

Посланиците на Великите сили, акредитирани пред Високата порта, на т.нар. Цариградска конференция в края на 1876 и началото на 1877 г. маркират териториите с преобладаващо българско население в чертите на Османската империя. Това е българската брънка на Източния въпрос, затегнат като Гордиев възел. Няма и помен от македонски, добруджански, мизийски етнически групи.

А историята СЛЕД отваря мрачна страница за Балканите, Европа и света. „Не сме се събрали да осигурим щастието на българите, а да запазим мира в Европа.“ Изречението е на железния канцлер Бисмарк, произнесено на Берлинския конгрес (13.06. – 13.07.1878 г.). Българските земи са насечени на части: васално Княжество България, автономна провинция Източна Румелия, Македония, Източна Тракия и Беломорието остават под пълната юрисдикция на султана. „Опазването“ на мира в Европа донесе Първата световна война и нейното продължение, наречено Втора световна война. С отварянето на Междусъюзническата война през юни-юли 1913 г. официална София съсипа и възрожденските идеали, и мечтата всички българи да се съберат под едно небе.

А от двата бряга на Вардар едни срещу други застанаха съединисти (за присъединяване към България) и върховисти (за самостоятелна Македонска държава). До момента след 1944 г., когато социалното инженерство – коминтерновски патент, предприе курс към тотално обезбългаряване на земите отвъд югозападната ни граница. Хиляди убийства, зандани, постоянен тормоз, заплахи и активно сърбизиране на българския език в неговия македонски диалект. Резултатите са в риторичните въпроси на възрастни албанци, родени и живеещи в Македония: „Какво стана, като деца ние играехме на улицата с българчета, а сега в Македония българи няма.“

Не стига това: необяснимият слугинаж на комунистическата власт предприе насилствена денационализация и на Пиринския край на България – така в гарнизони на БНА северно от Стара планина се появиха „македонски“ войници.

Срещу България никой от балканските съседи не е водил толкова злостна кампания, както Република Македония като съставна част от федерация Югославия, като Бивша югославска република Македония, сега и като Северна Македония. Защото македонизмът може да вирее само на антибългарска основа. Не им стига на югозападните съседи да бъдат нова, млада нация. Не, измислиха си история, антична и легендарна, направиха я скулптурно величествена и повярваха в нея по-дълбоко, отколкото ако бе реална.

Древните римляни твърдяха, че „никой не обича родината, защото е голяма, а защото е негова“. Не, съседите стигнаха до пълно опровержение. Сега, когато официално Скопие чука на вратите на Европейския съюз, европейският транспортен коридор № 8, вместо да свързва Адриатика с Черно море, всъщност е затапен на македонска територия и илюстрира единствено странното намерение вовеки да се живее гърбом към България.

Дълги години България се държи като лоялен партньор от разведено семейство с поредица добронамерени жестове. Да, съседите имат право на национално самоопределение. Наричат езика си македонски, достатъчно сърбизиран, за да изглежда различен от диалект на българския, който от векове им е матерен. Управниците ни могат да бъдат упреквани в много грехове, но напоследък стигнаха до консенсус, дръпнаха ръчната спирачка и заявиха на Брюксел, че не желаят и не могат да продават история. Макар че това можеше да бъде постигнато чрез договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави (11.08.2017 г.). На практика – лесно заобиколим къс хартия.

Нещата си остават същите. В България сега живеят над 2 милиона граждани от македонско потекло, потомци на хора, не пожелали да изтръгнат българския си корен. Вижте Пловдив: Гоце Делчев и Даме Груев съседстват като имена на успоредни улици, Охрид и Радовиш – също. А Северна Македония е арктически далече.

Хайне забеляза странния народен каприз да иска историята си не от ръката на хрониста, а от устата на поета. Има го многовековното минало в българските народни песни, но вардарци възнамеряват да превземат Брюксел, яздейки митичния Буцефал.

А може би по-конструктивна и отворена към бъдещето българска позиция е да се даде „Добро“, макар с „Особено мнение“, за преговорен процес на Северна Македония с ЕС. Плюс членството на страната в НАТО, това е част от геостратегията. Тъкмо евроатлантическият климат допуска вероятност все някога в Северна Македония да се роди поколение, което преосмисля поведението на предците…