Германският министър на отбраната Писториус обяви началото на война с Русия през 2028 или 2029 г. За драматичен ефект той добави: „Някои военни експерти дори смятат, че сме преживели последното си мирно лято.“ Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отговори: „Вече няма никакво съмнение кой е агресорът.“

Бундесверът изчислява, че до 2029 г. „Русия ще е възстановила силите си до ниво, способно да проведе мащабна операция срещу НАТО“, което означава, че това трябва да бъде предотвратено. Германската разузнавателна агенция BND е стигнала до подобно заключение: ако Русия спечели в Украйна, войната с НАТО може да започне преди 2030 г.

Самият Алианс е публикувал подобни прогнози. Председателят на Военния комитет на НАТО Бауер цитира „2027-2031 г.“ Новата Стратегическа концепция на НАТО определя Русия като враг. Актуализираната Морска стратегия определя Русия като основен морски противник. Алиансът вече не разглежда Русия като потенциален противник, а като основен противник.

Струва си да се припомнят и изявленията на европейските лидери. Макрон заяви, че „Русия се е превърнала в заплаха за Франция и за Европа“ и поиска „Русия да не се допуска да спечели“. Кая Калас заяви, че по отношение на сблъсък с Русия „говорим за три до пет години“. Урсула фон дер Лайен смята, че „заплахата от война може да е непосредствена“. Британският държавен секретар по отбраната оцени ситуацията по следния начин: „Преминахме от следвоенен свят към предвоенен свят. Трябва да сме подготвени. За война. С Русия.“

Владимир Путин многократно е наричал европейските изявления, че Русия няма да спре в Украйна и ще атакува всяка страна от НАТО, „глупост“ и „пълни глупости“.

Първо, силите са неравностойни. Да, според западните военни експерти, руската армия в момента е втората по мощ в света (дори без да се отчита ядреният ѝ потенциал) и първа по боен опит. НАТО като цяло обаче разполага с много по-голям брой войски, оръжия и мобилизационни ресурси.

Второ, за да поддържа война с Алианса, Русия ще трябва да се промени радикално. Някои промени настъпват дори заради Студената война, която се възприема изключително негативно от икономически доминиращата класа (това до голяма степен обяснява информационната политика, насочена към рутинизиране на конфликта, която с горчива ирония се нарича „Спи, велика страна“). В случай на „голяма война“ настоящата икономически доминираща класа ще трябва да се откаже от господството си – в противен случай страната просто ще престане да съществува.