След близо 30-годишна пауза Франция обяви в четвъртък повторното въвеждане на военна служба, което е пореден знак, че руският президент Владимир Путин преосмисля сигурността в Европа.
Франция, притежаваща ядрено оръжие, е единствената военна тежка категория в ЕС с глобален обхват и завръщането ѝ към националната служба е важна политическа стъпка. Президентът Еманюел Макрон обяви доброволен 10-месечен престой както за мъже, така и за жени във военната база Варсес във Френските Алпи.
„Нуждаем се от мобилизация: мобилизация на нацията, за да се защити“, каза Макрон, цитиран от Politico.
Макар че това е мини революция във Франция, доброволческата програма представлява далеч по-лек подход към военното разширяване, отколкото в много скандинавски и балтийски страни, където службата е задължителна. Латвия и Хърватия са двете най-скорошни страни от ЕС, които въведоха отново задължителния срок в редиците.
Идеята за възстановяване на военната служба постоянно се появява в обществения дебат във Франция, откакто наборът беше прекратен по времето на Жак Ширак през 1997 г.
Левицата призовава за възобновяване на военната служба, за да се насърчи социалното сближаване и многообразие, като се има предвид, че младите хора от различен произход трябва да работят заедно в своите части. Носталгичната десница, от друга страна, разглежда военната служба като начин за внушаване на чувство за патриотизъм и уважение към властта у младите хора.
Сега обаче обосновката зад плана на Макрон е главно военна. Франция просто се нуждае от повече човешка сила в казармите, предвид мащаба на амбициите ѝ и нарастващата заплаха от Москва.
Предложението на френския лидер „отразява желанието на младите хора да служат, но още повече оперативната необходимост въоръжените сили да реагират на нарастващите опасности“, заяви служител от Елисейския дворец пред репортери в сряда.
Тъй като европейците очакват Русия да представлява повишен риск за НАТО до 2030 г., укрепването на недоокомплектираните въоръжени сили с обучен персонал се превърна в един от основните приоритети за ръководителите на отбраната на алианса.
Френската армия вече е втората по големина в ЕС след Полша, с над 201 000 души персонал. Франция има около 45 000 резервисти и е обещала да достигне 105 000 до 2035 г. - цел, която планът за доброволна военна служба е предназначен да помогне за постигането ѝ.
Разделяне между Изток и Запад
Във Франция повторното въвеждане на доброволческа служба идва почти четири години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. За тези, които са на прага на Русия, обаче завръщането на задължителните схеми е било очевидно и е следвало неумолимия темп на офанзивите на Москва.
След анексирането на Крим през 2014 г., Литва беше първата, която въведе отново задължителната военна служба, последвана по-късно от Швеция и Латвия, след като Русия започна войната си срещу Украйна в началото на 2022 г.
„Основната цел е да се засили военният капацитет от количествена гледна точка. Реалността е, че когато се сблъскате с национална криза или конфликт, са ви необходими хора, способни да реагират с базови умения“, каза Линда Слапакова, специалист по отбрана в Rand Europe.
Междувременно, обществената подкрепа за националната служба се е увеличила рязко, особено в скандинавските и балтийските страни. Във Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, подкрепата за защита на родината е достигнала рекордно високи нива. През 2022 г. 83% от финландците са вярвали в защитата на нацията си, в сравнение с ниските 65% през 2020 г., според годишното проучване на страната.
Но в Западна Европа, по-далеч от екзистенциалната заплаха, породена от Русия, разговорът е много по-сложен.
„Същността на проблема в днешно време е, че страните, които граничат с Русия, усещат заплахата много по-остро от други, които се чувстват защитени от географията си“, каза Катрин Вестгард от мозъчния тръст „Европейски съвет по външни отношения“. „Финландия, балтийските държави, Норвегия, Швеция, Дания се справят с това предизвикателство от по-дълго време. Има повече колебание в страни като Германия, Великобритания, Франция и както географията, така и културата имат нещо общо с това.“
Във Франция военното оправдание е ясно: армията иска повече войници. Но инициативата е насочена и към спечелване на сърцата и умовете на хората, както и към повишаване на осведомеността за заплахите, пред които е изправена Европа.
Във Франция, въпреки рязкото увеличение на бюджета за отбрана през последните години, политиците признават, че страната просто не може да си позволи да направи военната служба задължителна.
Всъщност, укрепването на въоръжените сили на континента, за да се справят с потенциална руска агресия, е изправено пред много предизвикателства, включително намирането на достатъчно средства и спечелването на подкрепа от по-младото поколение.
„Въоръжените сили вече не са оборудвани да контролират и обслужват цялата възрастова група, което означава 800 000 млади хора. Вече нямаме ресурсите, отказахме се от казармата“, каза пред репортери посоченият по-горе служител от Елисейския дворец. Всъщност френското правителство се надява да включи около 50 000 младежи в доброволческата схема до 2035 г. - около 6% от целевата възрастова група.
От началото на пълномащабната война в Украйна, Холандия, Белгия, Германия, Полша и Румъния, включително и България също са избрали доброволни схеми - засега.
1.webp)
Според Вестгаард от ECFR, доброволната военна служба може да бъде инструмент за стимулиране на набирането на персонал, но тя отбеляза, че конкурентните обезщетения и пенсии също са ключови.
В Германия доброволците ще получават по 2600 евро на месец, заплата, считана за толкова привлекателна, че частният сектор се опасява, че ще доведе до масово напускане на военна служба. За сравнение, очаква се Франция да осигури до 1000 евро на своите доброволци.
