Нахлуването на Русия в Украйна предизвика вълна подвеждащи и фалшиви кадри в социалните мрежи.

Специалистът от BBC Мариана Спринг дава няколко съвета, с които да различавате неверните видеа и снимки от реалните.

Внимавайте за стари и подвеждащи видеоклипове 

Има много реални, тревожни видеоклипове, които се споделят за случващото се на място в Украйна. Но има и кадри от стари конфликти, които стават популярни. Често хората ги споделят, защото са шокирани - или дори се опитват да помогнат. Но това само увеличава хаоса в главите на тези граждани, които са в Украйна.

Най-добрият начин да разберете дали видеоклипът е истински или не е да потърсите улики - като времето, пътните знаци, езиците, на които хората говорят. Видеозаписи от нахлуването на Русия в Крим и от взрива в Бейрут през 2020 г. бяха широко разпространени, като бяха представени, че са от настоящия конфликт. 

С помощта на Google Maps можете да разберете дали видеото наистина е от мястото, където се твърди, че е. И като използвате търсене на изображения - достъпно от редица уебсайтове - можете да видите дали същото видео или изображение е било споделяно онлайн преди.

Кой го споделя и защо?

Важно е да проверите кой е споделил публикация на първо място. Можете ли да проверите кой е той и дали са достоверен източник? Тези, които са публикували подвеждащи видеоклипове, понякога търсят само харесвания и споделяния.

Други споделят фалшиви твърдения, за да прокарат определени наративи - да засилят политическите си възгледи или да посеят съмнение и объркване. "Няколко млади хора в страната ми разказаха за проруски профили, които спорят с украинците, предполагайки без никакви доказателства, че войната е „инсценирана“ или Украйна бомбардира собствената си територия", отбелязва Спринг.

Трети акаунти, които популяризират фалшиви твърдения за пандемията Covid, насочиха вниманието си към споделяне на неверни конспиративни теории за войната. Същите фалшиви твърдения - например, че ранените от бомбардировките са "актьори" (не че не имало преди такива случаи) - се появяват отново и отново, а и дори са били публикувани от руски дипломати, твърди още специалистът на BBC.

Не споделяйте без да се замислите

Много от това, което има в социалните мрежи за войната, е плашещо. Това предизвиква реакция - и това означава, че хората понякога споделят публикации инстиктивно, преди да проверят дали са истински. Дезинформацията се разпространява, защото си "играе" с нашите емоции и нашите пристрастия.

Не става въпрос само за отрицателни емоции – понякога трогателните и положителни истории също могат да станат "вирусни".

Въпреки че може човек да се почувства по-добре от тях, те допринасят за хаоса онлайн и затрудняват да се разбере какво всъщност се случва. 

Информационната война е нещо повече от социалните медии. Това е битка, водена от правителствата в Украйна и Русия, които прокарват пропаганда. Задайте си въпроса - защо даден източник публикува дадена информация и подкрепена ли е тя с доказателства?

 

Превод: GlasNews