НАТО заяви, че съюзниците вече са предприели стъпки за повишаване на сигурността в Средиземно море след коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп, който предупреди, че неуспехът да се гарантира безопасността на Ормузкия проток би бил „много лош за бъдещето на НАТО“.

Страните от НАТО ги очаква много лошо бъдеще, ако не помогнат да се отвори Ормузкия проток

В писмен отговор до Анадолската агенция в понеделник, служител на НАТО, пожелал анонимност, заяви, че „съюзниците вече са се активизирали, за да осигурят допълнителна сигурност в Средиземно море“.

„Наясно сме, че отделни съюзници разговарят със САЩ и други за това какво още биха могли да направят, включително в контекста на сигурността в Ормузкия проток“, се казва още в съобщението.

Коментарите дойдоха, след като Тръмп призова съюзниците си да помогнат за осигуряването на сигурността на Ормузкия проток, ключов световен корабен маршрут, през който преминава значителен дял от световния петрол, което го прави критично важен за международните енергийни пазари.

В същия момент от Брюксел, където участва в заседание на своите колеги от ЕС, служебният външен министър Надежда Нейски коментира, че България няма капацитет за охрана на протока и че към страната ни е отправяна подобна покана.

ЕС и светът са в много деликатна ситуация, има различни конфликти. Има много и различни сюжетни линии, които засягат сигурността на ЕС, коментира Нейнски. Според нея до четвъртък, когато ще заседава Европейският съвет, едва ли ще бъде намерено решение с отпускането на заема за Украйна и за разширяването на европейските санкции срещу Русия. Така или иначе ще се постигне решение, каза министърът.

Нейнски съобщи, че предвижда да пътува до Киев на 31 март и очаква да има двустранни срещи с президента Володимир Зеленски и със своя колега Андрий Сибиха, съобщава БТА

По повод борбата с дезинформацията и заплахите в тази посока за България преди предстоящите предсрочни парламентарни избори Нейнски уточни, че ще постави този въпрос на обсъждане в правителството. Настоявам да се иска съдействие от ЕС срещу дезинформацията, а по отношение на изборите служебното правителство е твърдо ангажирано да има прозрачна и честна кампания, каза тя. 

Най-сигурният начин за борба с дезинформацията е информацията, това е голям общ проблем за ЕС, МВнР иска да създаде звено за борба с дезинформацията, посочи министърът. Единственият начин да се борим с опитите да бъдат откраднати изборите е да се гласува масово, добави Нейнски.

Тя заяви, че Европа е единна по отношение на цените на горивата и се търсят общи решения. На този етап България няма проблем с доставките на горива, проблемът е с цените, обобщи министърът.

Междувременно, Централното командване на Съединените щати (CENTCOM) заяви, че американските сили ще продължат усилията си за „бързо изчерпване на способността на Иран да заплашва свободата на корабоплаване в и около Ормузкия проток“.

„Продължаваме да се фокусираме върху нашите военни цели. Те са добре дефинирани и включват елиминирането на балистичните ракети, дроновете и военноморските заплахи на Иран“, каза началникът на CENTCOM адмирал Брад Купър, добавяйки: „Едно е да се защитаваш, като удряш пускови установки и прихващаш ракети и дронове, но съвсем друго е да елиминираш по-широкия производствен апарат зад тях. И ние правим това днес.“

Ормузкият проток е в центъра на опасенията на енергийния пазар, откакто Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на Иран обяви затварянето си за повечето плавателни съдове на фона на американско-израелските атаки срещу страната, започнали на 28 февруари.

Преди войната около 20 милиона барела петрол са преминавали през пролива дневно. Прекъсването на доставката му е довело до покачване на цените на петрола.

Американо-израелските атаки срещу Иран досега са убили около 1300 души, включително тогавашния върховен лидер Али Хаменей.

Иран отвърна на ударите си с дронове и ракети, насочени към Израел, Йордания, Ирак и страните от Персийския залив, в които са разположени американски военни обекти.