Франк непрекъснато се страхувал, когато майка му излизала от къщи и той оставал сам с баща си. Матиас бил сигурен, че учителят му го взимал в скута си и го галел между краката само защото няма собствени деца. Когато през нощта една от възрастните обитателки на къщата тайно влизала в спалнята на момичетата, малката Стефи се надявала, че поне този път ще я оставят намира.

Франк, Матиас и Стефи са жертви на сексуално насилие в ГДР. Въпреки факта, че всеки от тях има своя история, те имат нещо общо: твърде дълго никой не се интересувал от престъпленията, извършени срещу тях. Защото в ГДР темата за сексуалното насилие над деца и юноши е била табу...

За насилието стана известно едва след десетилетия

Според Кристин Бергман, член на независимата комисия за преглед на случаите на насилие над деца, „сексуалното насилие не се вписва в картината на идеалното социалистическо общество“. Затова много от жертвите са мълчали години наред и не се връщали да обсъждат тази тема дори след падането на стената. Но сега това трябва да се промени.

Комисията анализира случаите на насилие в ГДР, като се съсредоточи върху две области: домашно насилие и в институции. Изследователите разгледаха архивните документи, а именно 112 протокола за разпити и 35 писмени доклада, в които жертвите разказват за това, през което е трябвало да преминат. Сред тях са Франк, Матиас и Стефи.

„Бяхме унижени и разбити“

По-ясно е да се опише състоянието на нещата от онова време с примера на Корина Талхайм (жената в заглавната снимка). На 16 години, поради отсъствия в училище, тя е разпределена в колония за непълнолетни във Витенберг (Саксония-Анхалт). Според разбирането на системата в такива институции децата трябваше да се превъзпитават. Поради три опита за бягство тя е преместена в колония в Торгау (Саксония). Там тя прекарала три месеца и половина, през което време, както казва самата Корина, животът й бил разрушен. През нощта учителите я водели при директора на колонията и той я... изнасилвал.

Изследователи от независимата комисия нарекоха Торгау "сърцето на тъмнината": там децата и юношите са били подложени на редовно насилие от възрастни. На места като училищата, работилниците, приютите и детските лагери законът винаги е бил на страната на възпитателите. Те се подигравали на децата, принуждавали ги да правят унизителни неща при различни поводи и ги мачкали морално.

Децата били сплашвани, за да не говорят за страданията си

Също така е било обичайно семействата да мълчат, тъй като в обществото се транслирал образът на щастливото социалистическо семейство, казва Корнелия Вустман от университета в Дрезден. Но всъщност в някои на пръв поглед идеални семейства се случвали ужасни неща.

Около 20-ина души разказаха за това как родителите им ги продавали на други за сексуални удоволствия. „В началото също мислех, че това не би могло да се случи в ГДР“, казва Устман, родом от Източна Германия. „Бях заслепена от социализма“, признава жената пред spiegel.

Развитият социализъм предполага, че в неговите рамки съществува идеално общество. Тогава активно се разпространяваше, че сексуалното насилие в ГДР не съществува. Затова случаите на насилие над деца не попадаха в криминалната хроника, жертвите не можаха да разкажат на никого за инцидента.

Затова сега жертвата Корин Талхайм иска да се създаде семеен фонд при Федералното министерство, който официално да признае страданията и престъпленията срещу деца, засегнати от сексуално насилие в ГДР, и да ги подкрепи финансово.

Независимата комисия за насилие над деца ще продължи да разглежда случаите на жертви на насилие в ГДР. Участниците му се надяват, че все повече хора ще се осмелят да говорят за това, с което е трябвало да се сблъскат, така че съдбите им да не бъдат забравени, а престъпленията от миналото да бъдат скрити.

Превод: Glas.bg