36-годишната Хейли Блек се протегнала и широко се прозяла, след като се събудила рано сутринта. После усетила „токов удар“. Скоро тя се озовала в болницата, а лекарите не давали никаква гаранция, че ще може да ходи отново.

Блек каза, че е била толкова травмирана от събитията през май 2016 г., че се е опитвала да потисне всяка прозявка. Един ден тя се събудила в 5 сутринта, за да се погрижи за новородената си дъщеря Амели. Инстинктивно се протегнала и се прозяла широко, готвейки се да стане, за да приготви шишето на бебето. Историята ѝ беше споделена едва сега в The Mirror.

„Усетих как електрически ток премина през половината ми тяло и подскочих от изненада. Ръката ми замръзна във въздуха и усетих електрически искри. Сякаш половината ми тяло се гърчеше. Веднага разбрах, че се е случило нещо ужасно“, спомня си британката.

Тя помолила 39-годишния си съпруг Иън да извика линейка, а той отговорил, че „всичко е наред“. Тя обаче била убедена, че „нещо сериозно не е наред“ с врата ѝ. Затова съпругът ѝ се обадил на парамедиците.

Блек си спомня пътуването до болницата като „непоносимо болезнено“. Там ѝ били дадени обезболяващи и ѝ били направени диагностични изследвания. Първоначалните сканирания не разкрили наранявания, а медицинските сестри просто били раздразнени от нейната упоритост.

„Крещях от болка цяла нощ и ми даваха газ и въздух. Опитах се да се удрям по главата, за да загубя съзнание, защото изпитвах толкова много болка. Никой не ме изслуша“, сподели жената.

В крайна сметка лекарите извършили още изследвания и потвърдили, че тя е счупила дисковете C6 и C7 на врата си. Хирургът признал, че ситуацията е по-лоша, отколкото са предполагали. Британката била напълно парализирана от дясната си страна.

„Беше лудост. Когато се прозях, прешлените C6 и C7 изскочиха напред в гръбнака ми поради силата на прозявката“, подчерта Блек.

Лекарят оценил шансовете на пациентката да оцелее и да проходи отново като „50/50“. По-късно друг лекар отдал състоянието ѝ на изключително ниски нива на кислород.

„Спомням си, че майка ми беше там, когато ме поставиха под упойка. Когато се събудих, всичките ми функции бяха възстановени, което беше невероятно. Имах голям късмет, но все още съм в шок“, призна британката.

Жената трябвало да се научи да ходи отново и да прекара няколко месеца в инвалидна количка. Останал ѝ е белег на врата и е принудена да приема ежедневно лекарства за лечение на трайното увреждане на нервите. Тя страда от постоянна болка и не може да се върне на работа в спешните служби, където е работила като оператор.

Блек каза, че възстановяването ѝ – както физическо, така и емоционално – е отнело много време. Съпругът ѝ на практика е станал самотен баща за известно време и е бил принуден да се грижи едновременно за детето и жена си.

„Беше много трудно и заради това останахме без дом“, каза жената.

Тя все още често изпитва болки в ръцете, гърба, врата и главата. Ако забрави да си вземе лекарствата, всяка стъпка е съпроводена с „токов удар“, който се движи по гръбнака ѝ чак до главата ѝ. Тя също така се ужасява от прозяване и не може да спортува или да тича с децата си. Въпреки всичко това, Блек е „вечно благодарна“ на своите хирурзи, че може да ходи.