Стефко, българинът, който загина при експлозията на 7-етажната сграда в Мадрид миналата сряда, разговарял по мобилния си телефон със своята приятелка, пишат в репортажа си за драмата Мануел Виехо и Берта Фереро от вестник "Ел Паис".

Българин сред жертвите на взрива в Мадрид – случайна, но страшна смърт!

Това беше последният път, когато разговаряха. Един мъж се обади на приятелката си от улица "Calle de Toledo" №98 в Мадрид в 14:54 ч. миналата сряда. Разговорът продължава 33 секунди:

- Казаха ми, че всички документи са добре.

- Чудесно!

- Подадох ги и се прибирам. Къде си?

- Зареждам мобилния си телефон в Burger King на "Пласа де Опера", където винаги.

- Къде ще хапнем?

- Вкъщи.

Следва оглушителен трясък и вик: "Стефко, Стефко. Добре ли си?"

Стефко Иванов Коцев, българинът, който преди 47-мия си рожден ден бе убит от експлозия на газ в седеметажна сграда. Излизал от Център за социални услуги, където кандидатствал за получаване на минимална помощ. Взривът го поваля, докато той минава по улицата и разговаря с приятелката си по мобилния си телефон.

По това време десетки жители в района започват да се обаждат на 112. Бял облак дим се издига към небето на Мадрид. Никой не знае какво се е случило. Хиляди мадридчани започват да получават снимки и видеоклипове в социалните мрежи.

А на улица "Calle de Toledo" мирише на газ, развалините са навсякъде. Главните испански телевизии прекъсват предаванията си и се включват на живо. Над района започва да прелита хеликоптер на Националната полиция.

Междувременно, на по-малко от километър от там, приятелката на Стефко все още не знае нищо за приятеля си. Българката Мариана Кирилова, на 46 години, му се обажда отново в 14:56. В 14:58 ч. В 15.05. В 15.09. В 15.20ч. В 15:22 ч. В 15:32 ч. В 15.58 часа. В 16.10. В 16:37 ч. и в 17:14 ч. 11 призива на отчаяние. Никой не отговаря. Кирилова решава да се прибере вкъщи, за да го изчака. Сигурно няма нищо страшно, мисли си тя.

При връщането вкъщи, на 3 мин. пеша от централния площад "Пласа де Антон Мартин", кошмарните мисли я застигат. Минават часовете. Тя е сама, седнала на дивана, вперила поглед в счупения екран на мобилния си телефон и чака сигнал. В 1,47 ч. в четвъртък цяла Испания научава, че при експлозията са загинали четирима души, 10 са ранените.

Сред жертвите са свещеник, енориаш, дошъл да надзирава котлите, зидар, който се разхождал там, и Стефко. Тя обаче все още не е разбрала. Не получава обаждания.

"Цяла нощ плаках, защото не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко!", разказва тя през сълзи със снимка на приятеля си на мобилния си телефон, в кафене близо до къщата си.

На следващата сутрин Мариана излиза през вратата. В съзнанието й е мистериозният и прекъснат внезапно разговор. Тя отива до супера, за да поиска милостиня, както винаги. Казва, че са били така повече от година. Нямало работа.

Изведнъж двама цивилни полицаи я спират насред улицата, точно когато се запътва към супермаркета:

- Познавате ли Стефко?

- Да, какво се е случило?! Какво се случи?!

- Елате тук за момент. Ние сме полиция.

Агентите я придружават до вкъщи, където тя отказва да поиска психологическа помощ.

"Не искам нищо. Не искам нищо", настоява тя и днес, а тялото на Стефко остава в Института по правна медицина "Валдебебас" в северната част на Мадрид. И започна юридическа и съдебна бъркотия.

Кирилова не може да удостовери пред разследващите, че е близък роднина. 

"Никой не учи на бюрокрацията на смъртта. Те бяха гаджета, но не бяха женени. Има документи, които тежат повече от техните 3 години заедно", пише "Ел Паис".

Полицията започва издирване на роднините на Стефко в България. Процедурата, която трябва да се следва в тези случаи, винаги е една и съща. Когато се случи нещо подобно - Интерпол отговарят за намирането на роднините на починалия след съдебно разпореждане – или за да съобщят за смъртта, или да проверят дали могат да поемат отговорността за погребението.

Благодарение на приятелите на Стефко в Мадрид властите успяват, свързват се с майката, 64-годишна жена, овдовяла за втори път преди 40 дни. След като съобщават за връхлетялата я трагедия, започва събирането на пари, за да може тя да стигне до Мадрид.

"А Стефко бе един от 20 000 българи, живеещи в Мадрид. Як мъж, не много висок, пристигнал в Испания преди 20 години от Сливен - осмият по население град в страната - разположен на три часа път с кола от столицата София. Оттам той замина, както много други, за да намери по-добър живот, преди да навърши 30 години. Младостта понякога има само това.

Преди малко повече от три години и половина животът му се пресича с българка, насред централна улица в Мадрид. 

"Само се видяхме - и той вече беше за мен, а аз за него", разказва пред изданието приятелката му.

А майката на Стефко пристигна в Мадрид този петък, след 72 часа път с автобус. Билетът и погребението на сина й са платени от приятелите му - 1800 евро и едно: Последно сбогом!