Знам, че ме е дрогирал, вероятно с цел сексуална злоупотреба

Беше 20:25 ч. в понеделник вечер през ноември 2020 г., когато Каролин Дариан получи обаждането, което промени всичко. От другата страна на телефона е майка ѝ Жизел Пелико.

„Тя ми съобщи, че тази сутрин е открила, че баща ми – Доминик, я е дрогирал в продължение на около 10 години, за да могат различни мъже да я изнасилват“, спомня си Дариан в интервю за BBC Radio 4.

20 г. затвор за Пелико, организирал масовото изнасилване на съпругата си

„В този момент загубих това, което беше нормален живот“, казва Каролин, която сега е на 46 години.

„Спомням си, че крещях, плаках, дори го обиждах. Беше като земетресение, цунами“, казва тя.

Доминик Пелико беше осъден на 20 години затвор в края на исторически процес, продължил три месеца и половина през декември. Повече от четири години по-късно Каролин Дариан казва, че баща ѝ „трябва да умре в затвора“.

50 мъже, които Доминик Пелико набирал онлайн, за да дойдат и да се възползват сексуално от съпругата му Жизел, която е била в безсъзнание, също бяха осъдени на затвор.

Той е заловен от полицията, след като вдига потник в супермаркет, което кара разследващите да го разгледат по-отблизо. В лаптопа и телефоните на този на пръв поглед безобиден пенсиониран дядо те откриват хиляди видеоклипове и снимки на съпругата му Жизел, която явно е в безсъзнание, изнасилена от непознати.

Макрон благодари на Жизел Пелико за смелостта ѝ

В дните, последвали съдбовното телефонно обаждане на Жизел, Дариан и братята ѝ Флориан и Давид заминават за Южна Франция, където живеят родителите им, за да подкрепят майка си, докато тя приема новината, че - както сега казва Каролин - съпругът ѝ е „един от най-големите сексуални хищници през последните 20 или 30 години“.

Скоро след това полицията се обажда на самата Каролин и светът ѝ отново се разбива на малки парченца. Показали ѝ две снимки, открити на лаптопа на баща ѝ. На тях се виждала жена в безсъзнание, лежаща на легло, облечена само с тениска и бельо.

Първоначално тя не можела да каже, че жената е тя.

„От самото начало имах трудности да се разпозная. Тогава полицаят каза: „Вижте, имате същата кафява следа на бузата си... това сте вие“. Тогава погледнах на тези две снимки по различен начин... Бях легнала на лявата си страна като майка ми, на всички нейни снимки“, разказва Каролин.

Жизел Пелико: Когато признаха за изнасилването, ги погледнах в очите

Тя казва, че е убедена, че баща ѝ също я е малтретирал и изнасилвал - нещо, което той винаги е отричал, въпреки че е давал противоречиви обяснения за снимките.

„Знам, че ме е дрогирал, вероятно с цел сексуална злоупотреба. Но не разполагам с никакви доказателства“, казва тя.

За разлика от случая на майка ѝ, няма доказателства за това, което Пелико може да е направил на дъщеря си.

„И това е случаят за колко жертви? На тях не им се вярва, защото няма доказателства. Не ги изслушват, не ги подкрепят“, казва тя.

Скоро след като престъпленията на баща ѝ излизат наяве, Каролин написва книга.

„Никога повече няма да го наричам баща“ изследва травмата на семейството ѝ. Тя също така задълбочава въпроса за химическото подчинение, при което обикновено използваните лекарства „идват от семейната аптечка“.

„Болкоуспокояващи, успокоителни. Това са лекарства“, казва Дариан.

Както при почти половината от жертвите на химическо подчинение, тя е познавала насилника си - опасността, казва тя, „идва отвътре“.

Тя разказва, че в разгара на травмата от откритието, че е била изнасилвана повече от 200 пъти от различни хора, на майка ѝ Жизел ѝ е било трудно да приеме, че съпругът ѝ също може да е нападнал дъщеря им.

И все пак, когато Жизел решава да отвори процеса за обществеността и медиите, за да разкрие какво е било сторено с нея от съпруга ѝ и десетки мъже, майка и дъщеря са съгласни.

„Знаех, че преживяваме нещо... ужасно, но че трябва да го преживеем с достойнство и сила“, казва Каролин.

Сега тя трябва да разбере как да живее, знаейки, че е дъщеря и на мъчителя, и на жертвата - нещо, което тя нарича „ужасно бреме“.

Сега не е в състояние да си спомни за детството си с мъжа, когото нарича Доминик, и само от време на време се подхлъзва да го нарича свой баща.

„Когато погледна назад, всъщност не си спомням бащата, за какъвто го мислех. Гледам направо към престъпника, сексуалния престъпник, който е той“, казва тя.

„Но аз имам неговото ДНК и основната причина, поради която съм толкова ангажирана с невидимите жертви, за мен е и начин да се дистанцирам истински от този човек. Аз съм напълно различна от Доминик“, казва Каролин.

Дариан добавя, че не знае дали баща ѝ е бил „чудовище“, както някои го наричат.

„Той прекрасно е знаел какво прави и не е болен. Той е опасен човек. Няма начин да се измъкне. Няма начин“, категорична е неговата дъщеря.

Ще минат години, преди 72-годишният Доминик Пелико да получи право на предсрочно освобождаване, така че е възможно той никога повече да не види семейството си, пише БТВ.

Междувременно семейство Пелико се възстановява. Дариан казва, че Жизел е изтощена от съдебния процес, но се справя добре.

Що се отнася до Дариан, единственият въпрос, който я интересува сега, е да повиши осведомеността за химическото подчинение и да образова по-добре децата относно сексуалното насилие.

Тя черпи сили от съпруга си, братята си и 10-годишния си син - нейният „прекрасен син“, казва тя с усмивка, а гласът ѝ е изпълнен с обич.

Събитията, които са се развихрили в онзи ноемврийски ден, са я направили това, което е днес, казва Дариан. Сега тази жена, чийто живот е бил разрушен от цунами в една ноемврийска нощ, се опитва да гледа само напред.