Как четири години война в Украйна промениха Русия

Преди близо четири години Владимир Путин обяви по националната телевизия началото на пълномащабното нахлуване в Украйна – война, която Кремъл нарича „специална военна операция“. От 24 февруари 2022 г. насам конфликтът се превърна в най-продължителното и кърваво военно начинание на Русия от десетилетия, с дълбоки последици както за фронта, така и за живота вътре в страната.

Според данни, събрани от BBC и независимия руски медиен проект MediaZona, потвърдените руски бойни загуби вече надхвърлят 186 000 души – число, което значително превишава официално признатите жертви на СССР във войната в Афганистан през 80-те години. Докато милиони украинци напуснаха домовете си, а руските удари по енергийната инфраструктура оставиха цели градове без ток и отопление, в самата Русия картината е по-сложна и противоречива.

В граничните региони като Курска и Белгородска област войната се усеща пряко – с обстрели, атаки с дронове и временни нахлувания. Жители разказват, че с времето хората свикват със звука на сирените и експлозиите. „Не можеш да тичаш в укритие при всеки удар, иначе няма да можеш да живееш“, споделят местни. Въпреки стотиците цивилни жертви в тези райони, в мегаполиси като Москва и Санкт Петербург ежедневието изглежда относително нормално.

Санкциите, наложени от западните държави, се усещат най-вече чрез инфлацията и ограничената наличност на западни марки. Някои продукти изчезнаха от рафтовете или се предлагат чрез паралелен внос на по-високи цени. Част от южнокорейските и китайските марки заемат мястото на европейските производители. За мнозина това са неудобства, а не катастрофа – кафенетата са пълни, услугите за доставки процъфтяват, а икономиката, макар и под натиск, не се е сринала така, както прогнозираха някои анализатори в началото на войната.

По-дълбоката промяна обаче е политическа и социална. От 2022 г. насам руските власти приеха строги закони срещу разпространението на „фалшиви новини“ за армията. Социални мрежи като Instagram и Facebook бяха блокирани, достъпът до YouTube бе ограничаван, а държавата насърчава използването на местни алтернативи. За част от младите това се възприема като ограничаване на личната свобода; други просто използват VPN и продължават ежедневието си.

Обществените нагласи към войната остават трудно измерими. Официалните социологически проучвания сочат стабилна подкрепа, но критиците отбелязват, че страхът от наказание за антивоенни изказвания изкривява реалната картина. Някои руснаци, първоначално скептични, постепенно възприемат тезата на Кремъл за „денацификация“, особено на фона на пропагандни материали и историческата памет за Втората световна война. Други, макар и да не одобряват инвазията, смятат, че отстъпление би означавало национално унижение и икономически сътресения.

Има и такива, за които войната е лична трагедия. Мобилизирани войници разказват за тежки загуби и съмнения относно смисъла на конфликта. Някои дезертират и напускат страната с помощта на неправителствени организации. Паралелно с това милиони руснаци емигрираха – млади професионалисти, IT специалисти, активисти. Част от тях се установиха в Грузия, Германия или други европейски държави, но мнозина по-късно се завърнаха поради трудности с интеграцията или носталгия.

Две години от смъртта на Алексей Навални

Четири години след началото на войната Русия изглежда едновременно променена и непроменена. В големите градове животът продължава – ресторантите работят, строителството не спира, хората пазаруват и планират ваканции. Но под повърхността се усеща напрежение: ограничени свободи, разделени семейства, загинали на фронта и мълчаливо приемане на новата реалност. Войната не е просто външен конфликт – тя постепенно променя обществото, ценностите и представите за бъдещето на страната, пише AlJazeera.