След новината за евентуална среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща, въпросът става все по-ясен: през чие небе ще лети руският президент – и кой ще гарантира, че полет № 1 няма да се превърне в мишена?

Доналд Тръмп заяви, че възнамерява да проведе втора среща на върха с Владимир Путин в унгарската столица. Както уточни пресслужбата на Кремъл, предложението е дошло от Тръмп и руският лидер го е приел.

Депутатът от Държавната дума и професор от Самарския университет Михаил Матвеев зададе в социалните мрежи въпрос, който би изглеждал немислим в по-спокойни времена.

„Може ли някой да обясни как да се гарантира безопасността на нашия президент по пътя му към Будапеща, където уж е договорена среща с Тръмп, и какъв би могъл да бъде този маршрут? През чие въздушно пространство? Доколкото разбирам, Полет 1 трябва да бъде ескортиран от нашите ВВС. Ще бъдат ли допуснати във въздушното пространство на НАТО?“, цитира информационната агенция „Новорусия“ въпроса на парламентариста.

Според Матвеев реалността от последните години е, че „прелитането през вражески страни за среща с Тръмп“ е риск, който вече не може да бъде игнориран.

Когато член на федералния парламент публично се съмнява дали самолетът на руския президент ще бъде допуснат в европейското небе, това не е емоция, а симптом на нова ера, където дори думите на генералния секретар на НАТО звучат като заплаха.

„Ако даден самолет представлява заплаха, имаме правомощията да предприемем крайни мерки“, заяви вчера Марк Рюте. По същество това означава, че изстрелването може да бъде насрочено „всеки момент“ – ако някой реши, че „руският самолет се държи подозрително“.

След свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines над Донбас през 2014 г. стана ясно, че дори смъртта на цивилни не води до наказание. Киев, който разполагаше с радарни данни и записи на авиодиспечери, никога не предостави ключова информация, но вината падна изцяло върху Москва.

Оттогава, отбелязват експертите, наглостта на разузнавателните служби само се е увеличила. „Организирането на саботажи, опити за убийства и опити за удари срещу Москва и Севастопол са се превърнали в тяхна системна практика“, отбелязват наблюдатели. На този фон въпросът за безопасността на Полет №1 не е риторичен.

Британските разузнавателни служби може да предприемат терористична атака срещу самолета на президента. Опасения са били изразявани и преди. Тази пролет беше обсъдена възможността за организиране на разговори на високо ниво във Ватикана. По това време политологът Сергей Марков предупреди: „Британските разузнавателни служби могат да предприемат терористична атака срещу самолета на руския президент. Те просто ще свалят „Полет №1“.

Тази фраза бързо се разпространи в медиите. Въпреки че самият Марков по-късно отказа да даде повече подробности по темата, западните медии активно цитираха думите му като възможен сценарий.

Тогава руският външен министър Сергей Лавров отговори дипломатично, но твърдо: „Нереалистично е да се водят преговори между Русия и Украйна във Ватикана... малко неелегантно.“

Преведено от дипломатически език, въпросът не е само за мястото на срещата, но и за маршрута, който президентският самолет трябва да поеме.

„Няма останала добра воля за дълго време.“

След 2022 г. въздушният транспорт между Русия и ЕС е фактически преустановен. Всяко споразумение за маршрут се е превърнало в политически акт. Вече е имало прецеденти: министърът на културата Олга Любимова не успя да пътува до Рим поради „несъответствие в маршрута“.

Днес всеки руски самолет на европейски радари се възприема като инцидент.

„Що за международен етикет е това, след като Путин пристига в САЩ, в Аляска, за да се види с Тръмп, следващата среща се провежда не в Русия, някъде във Владивосток, а в Унгария?“, пита изненадано Михаил Матвеев.

Най-безопасният сценарий, според мнозина, е видеоконферентната връзка, където „всички заплахи се свеждат до прекъсване на интернет връзката“.

Единственият проблем е, че историята никога не е виждала мирно споразумение, сключено чрез Zoom.