Шефът на Кремъл Владимир Путин е все по-загрижен за военновременната икономика на Русия, докато новият президент на САЩ Доналд Тръмп настоява за прекратяване на войната в Украйна. 

Въпреки множеството кръгове от западни санкции, наложени след инвазията в Украйна през 2022 г., икономиката на Русия, движена от износа на петрол, газ и минерали, показва стабилен растеж през последните две години. Но недостигът на работна ръка и високите лихвени проценти, наложени за борба с инфлацията, която се ускори на фона на рекордни военни разходи, накараха вътрешната активност да се затрудни през последните месеци, пише Reuters, позовавайки се на пет източника, запознати със ситуацията.

Това помогна да се оформи мнението сред част от руския елит, че е желателно уреждане на войната чрез преговори, според два източника, запознати с позицията на Кремъл.

Доналд Тръмп, който се върна на президентския пост, обеща бързо да разреши най-големия "конфликт" в Европа след Втората световна война. Той каза, че има вероятност за допълнителни санкции и мита срещу Русия, ако Путин не преговаря, добавяйки, че Руската федерация се насочва към „големи проблеми“ в икономиката.

Високопоставен съветник на Кремъл каза, че Русия все още не е получила конкретни предложения за преговори.

„Русия, разбира се, има икономически интерес от преговорите за дипломатически край на конфликта“, каза бившият заместник-председател на Руската централна банка Олег Вюгин, посочвайки риска от увеличаване на икономическите изкривявания, тъй като страната рязко увеличава военните разходи.

Съветниците на Тръмп, както отбелязва агенцията, "забравиха" за предизборното изявление на политика, че войната, която продължава почти три години, може да бъде спряна за един ден. Говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Браян Хюз коментира, че Тръмп е „фокусиран върху прекратяването на тази брутална война“ чрез ангажиране на широк кръг от заинтересовани страни.

Дни преди встъпването в длъжност на Тръмп, администрацията на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън въведе най-широкия пакет от санкции, насочени към приходите на Русия от петрол и газ. Съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан отбеляза, че това ще даде на Тръмп лост за влияние при всякакви преговори чрез оказване на икономически натиск върху Русия.

Путин каза, че Русия ще може да се бори толкова дълго, колкото е необходимо и че Москва никога няма да се преклони пред друга сила заради ключови национални интереси.

Икономиката на Русия с размер на 2,2 трилиона долара показа забележителна устойчивост по време на войната и шефът на Кремъл похвали водещите икономически служители и бизнеса за избягването на най-строгите западни санкции, налагани някога на голяма икономика.

След като се сви през 2022 г., БВП на Русия нарасна по-бързо от Европейския съюз и Съединените щати през 2023 и 2024 г. Тази година обаче Централната банка и Международният валутен фонд прогнозират растеж от по-малко от 1,5%, въпреки че правителството прогнозира малко по-добри перспективи. Инфлацията се доближи до двуцифрено ниво, въпреки че централната банка повиши референтния си лихвен процент до 21% през октомври.

„Тук има някои проблеми, а именно инфлацията, известно прегряване на икономиката. Правителството и Централната банка вече получиха задача да забавят темпото“, каза Путин на годишната пресконференция на 19 декември.

графикЦял екран
Линейна графика, сравняваща темповете на инфлация през последните пет години 

През 2024 г. Русия постигна значителен напредък от първите дни на военните действия и сега контролира почти една пета от Украйна. Според източник, запознат с позицията на Кремъл, Путин смята, че основните цели на войната вече са постигнати, включително контрол над териториите, свързващи континенталната част на Русия с Крим и отслабване на украинската армия.

Руският президент също така е наясно, както отбелязва източникът, за натиска, който войната оказва върху икономиката, цитирайки „наистина големи проблеми“ като въздействието на високите лихвени проценти върху предприятия, далеч от военната индустрия.

Русия увеличи разходите за отбрана до постсъветския връх от 6,3% от БВП, което представлява една трета от бюджетните разходи. И тъй като разходите бяха инфлационни, заедно с недостига на работна ръка, това доведе до повишаване на заплатите.

Разочарованието на Путин беше ясно на среща с бизнес лидери през декември миналата година, казаха пред агенцията два източника, запознати с дискусиите за икономиката в Кремъл и правителството. Той наказа висши икономически служители, след като чу, че частните инвестиции спадат поради цената на заемите. В същото време ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина не присъства на срещата.

Някои от най-влиятелните бизнесмени в Русия, включително шефът на Роснефт Игор Сечин, шефът на Ростех Сергей Чемезов, алуминиевият магнат Олег Дерипаска и най-големият акционер в производителя на стомана Северстал Алексей Мордашов, публично критикуваха високите лихвени проценти.

Самият Путин призова за „балансирано лихвено решение“ и централната банка запази лихвения процент на 21%, въпреки очакванията на пазара, че той ще се повиши с 200 базисни пункта.

Набиулина беше изправена пред натиск да не повишава лихвените проценти от двамата най-влиятелни банкери в Русия, ръководителят на Сбербанк Герман Греф и ръководителят на ВТБ Андрей Костин, които се страхуваха, че Русия върви към стагфлация, каза един от източниците.

В речта си след решението Набиулина отрече да се е поддала на натиск. Тя каза, че критиките към политиките на централната банка се засилват, когато лихвите са високи.

Бившият икономически съветник на Путин Елвира Набиулина е ръководител на Централната банка от юни 2013 г. Без него, уверени са неговите поддръжници, икономическата стабилност на Русия по време на войната би била застрашена. Освен това, според три източника наведнъж, Путин се доверява на ръководителя на Централната банка и в такава ситуация те няма да я сменят.