Мъж от Тампа, Флорида започна да отделя парчета холестерол през кожата си, след като години наред се хранел с мазни храни като част от „месоядна диета“.

Мъжът, който е в четирийсетте си години, потърсил помощ в Болницата в Тампа (Tampa General Hospital) три седмици след като започнал да забелязва странни бледи „жълтеникави възли“, появяващи се по дланите, стъпалата и лактите му, според нов доклад на случая, публикуван в списание JAMA Cardiology.

Оказва се, че той консумирал толкова много мазни храни, че холестеролът буквално започнал да излиза през кожата му. По негови думи, бил започнал „месоядната диета“ (carnivore diet) осем месеца преди появата на симптомите, пише Newsweek.

Както подсказва името ѝ, месоядната диета се основава предимно (или изцяло) на продукти от животински произход.

Тя изключва напълно въглехидратите и разчита само на протеини и мазнини от животински източници за енергия.

Привържениците на тази диета обикновено консумират храни като месо, риба, яйца, органно месо, костен мозък, пълномаслени млечни продукти и животински мазнини (напр. мас).

„Хранителните му навици включваха висок прием на мазнини, който се състоеше от между 2,72 и 4,08 килограма сирене, цели парчета масло и допълнителни мазнини, добавени в ежедневните му хамбургери“, пишат лекарите в доклада. Мъжът споделил, че този начин на хранене му помогнал да свали тегло, както и да усети „повишена енергия и по-голяма умствена яснота“.

При направените изследвания медиците установили, че холестеролът в кръвта му е над 1000 mg/dL. За справка, според Johns Hopkins Medicine „нормалното“ ниво на холестерол е под 200 mg/dL, а стойности над 240 mg/dL се считат за „високи“.

Странните жълтеникави възли по кожата на мъжа били диагностицирани като ксантелазма – състояние, при което в кожата се образуват жълтеникави мастни отлагания. Те се появяват в резултат на натрупване на холестерол или други мазнини и обикновено не са вредни сами по себе си.

Това често се свързва с високи нива на LDL (липопротеини с ниска плътност) или триглицериди, които могат да просмукват от кръвоносните съдове и да се отлагат в дермата – слоят под повърхността на кожата.

Имунната система реагира на тези натрупвания, изпращайки макрофаги (вид бели кръвни клетки), които поглъщат холестерола, превръщат се в „пенести“ клетки и така образуват жълтеникавите плаки, характерни за ксантелазмата.

„Ксантелазмите са жълтеникави плаки, които често се намират по клепачите“, обяснява пред Newsweek кардиологът проф. Константинос Мармагкиолис от Болницата в Тампа, съавтор на изследването. „Когато нивата на холестерола в кръвта са изключително високи и не могат да бъдат метаболизирани, се образуват ксантелазми поради отлагане на холестерол в макрофагите в дермата.“

Самата ксантелазма е безобидна, но високият холестерол, който я предизвиква, може да доведе до атеросклероза – състояние, при което холестерол и мастни отлагания се наслагват по стените на артериите.

Ако се натрупват плаки в коронарните артерии, това ограничава притока на кръв към сърцето и повишава риска от инфаркт. Отлагането на холестерол в артериите, които снабдяват мозъка, може да причини исхемичен инсулт.

Високият холестерол може също да отслаби стените на артериите, увеличавайки риска от аневризма – опасно издуване и изтъняване на артериалната стена, което при спукване може да доведе до животозастрашаващо вътрешно кървене.

„Този случай показва как хранителните навици влияят върху нивата на липидите и подчертава важността от контрол на хиперхолестеролемията за предотвратяване на усложнения“, заключват лекарите.