Скандалът около Джефри Епщайн продължава да поражда въпроси не само за престъпленията му, но и за произхода на огромното му състояние. Финансистът, обвинен и по-късно осъден за сексуални престъпления, изгради империя от луксозни имоти, частни самолети и офшорни компании, чиято стойност според документи малко преди смъртта му през 2019 г. възлизаше на около 580 милиона долара.
Богатството му включваше внушително имение в Манхатън, частен остров в Карибите и сложна мрежа от дружества, регистрирани в юрисдикции с облекчен данъчен режим, сред които Американските Вирджински острови. Малко преди смъртта си той създава тръст, който позволява средствата му да бъдат разпределени между десетки бенефициенти.
Началото на възхода му е сравнително скромно. Роден в Ню Йорк, Епщайн започва като преподавател в елитно училище, въпреки че няма завършено висше образование. Именно там създава контакти, които по-късно му отварят вратите към инвестиционната банка Bear Stearns. Назначен с подкрепата на влиятелни родители, той бързо се издига в йерархията, но напуска през 1981 г. след дисциплинарно нарушение.
След напускането си основава собствена финансова фирма и започва да работи като консултант за изключително богати клиенти. През годините около него се оформя аура на дискретност и ексклузивност – той твърди, че управлява средства само на милиардери. Сред най-известните му клиенти е предприемачът Les Wexner, от когото според публични разследвания е получил стотици милиони долари под формата на хонорари. Друг ключов бизнес контакт е Leon Black, съосновател на Apollo Global Management, който признава, че е платил значителни суми за данъчни и имуществени консултации.
Голяма част от финансовата му дейност преминава през структури, регистрирани в офшорни зони. Разследвания показват, че чрез тях са реализирани значителни данъчни облекчения. Според публикации в американски медии, между 1999 и 2018 г. Епщайн е получил стотици милиони долари дивиденти от собствените си дружества.
Финансовата криза от 2008 г. също оставя отпечатък върху състоянието му. Негови компании инвестират във фондове, свързани с Bear Stearns, които колабират по време на срива. Въпреки отчетените загуби, той запазва значителни активи и продължава дейността си чрез нови структури.
Паралелно с финансовите въпроси се появяват и подозрения, че част от влиянието му може да е произтичало не само от инвестиционна експертиза, а и от компрометираща информация за влиятелни личности. Някои анализатори допускат, че мрежата му от контакти е била поддържана чрез натиск или зависимости, макар категорични доказателства за подобни схеми да не са публично потвърдени.
Банкови документи, цитирани в американски издания, сочат и за хиляди транзакции, които впоследствие са били разглеждани като потенциално свързани с незаконна дейност. След смъртта му редица институции започнаха вътрешни проверки заради връзките си с него.
Днес въпросът остава отворен: дали богатството на Епщайн е резултат единствено от агресивна финансова стратегия и умело използване на законови вратички, или зад него се крие по-дълбока и по-мрачна схема на влияние и зависимости. Документите, които постепенно стават публични, продължават да хвърлят светлина върху сложната финансова мрежа, но окончателният отговор все още изглежда далеч.
