През последните дни САЩ се оказаха в центъра на ожесточена дискусия за свободата на словото и ролята на медиите в политически силно поляризирана среда. Причина за това стана решението на мрежата ABC да спре излъчването на вечерното токшоу на Джими Кимъл „за неопределено време“, след като председателят на Федералната комисия по комуникациите (FCC) Брендън Кар отправи критики към Кимъл за коментари, свързани с убийството на консервативния активист Чарли Кърк. 

На 17 септември 2025 г. ABC обяви, че „Jimmy Kimmel Live!“ спира излъчването си, след като FCC и някои афилирани станции на ABC се възпротивиха на коментари на Кимъл, в които той обвини поддръжници на Тръмп, че „отчаяно се опитват да представят убиеца на Чарли Кърк като някой различен от тях и правят всичко възможно, за да политизират случая“. FCC председателят Кар намекна, че ако ABC не реагира, може да има регулаторни последици, включително риск афилираните мрежи да загубят права за излъчване. 

Редица авторитетни водещи в късните токшоута — сред които Стивън Колбърт, Джон Стюарт и Дейвид Летърман — се обединиха в критика на решението на ABC, наричайки го опасен прецедент. Колбърт, например, в монолог заяви: „Тази вечер всички ние сме Джими Кимел“ и определи спирането като „крещяща цензура“. Той предупреди, че „с автократ не можеш да отстъпиш и сантиметър“ и че ако мрежата си мисли, че с този ход ще успокои политическия натиск, греши. 

Джон Стюарт използва сатира, за да покаже колко налудничаво е положението, представяйки „Daily Show“ с фалшиво „правителствено одобрение“ и насочени послания за „обществените ценности“.

Програмата на Джон Стюарт започна с позлатена декорация и озвучител, представящ „изцяло новото, одобрено от правителството „Дейли Шоу“

Дейвид Летърман, от своя страна, на фестивал „Атлантик“ директно заяви, че не е допустимо да се уволнява някого или да се спира предаване само защото администрацията се чувства притеснена или иска да угоди политически интерес. 

Свалиха от ефир Джими Кимъл заради коментари за убийството на Чарли Кърк

Това не е просто поредният скандал в развлекателната индустрия. По-важното в него е, че се задават въпроси за баланса между свободата на изразяване и политическия натиск, между независимостта на медиите и това кога съдържанието се определя от страх от регулаторни или политически последствия.

  • Ако регулаторни органи или администрации могат да окажат значителен натиск върху медията, за да спрат предавания, това може да доведе до ефект „самоцензура“, при който журналистите или комедиантите предварително се въздържат от определени теми.

  • При масивна политизация на регулаторните органи има опасност свободата на словото да се превърне в условна привилегия, налична само за онези, които не се противопоставят на властта.

  • Подобен подход може да стесни границите на критиката срещу властта, като се създаде среда, в която публичният дебат става по-ограничен и манипулиран.

Поддръжниците на решението насочват, че твърденията на Джими Кимъл са били спорни, че може да са подвеждащи или обидни в момент, когато страната е преживявала сериозни обществени сблъсъци и напрежение. Според мрежи и някои афилирани станции, публичната реакция и регулаторният натиск са ги принудили да реагират с оттегляне на предаването, за да защитят репутацията си или да избегнат възможни санкции. 

Дейвид Летърман на Атлантическия фестивал в четвъртък. „Не можеш да уволняваш някого, защото се страхуваш или се опитваш да се подмазваш на авторитарна, престъпна администрация в Овалния кабинет“, каза той

Безспорно, случаят може да има далечни последствия:

  • Водещите и комедиантите може да станат по-смекчени, по-осторожни в това, което казват, с оглед на възможни репресии.

  • Медиите може да започнат да се саморегулират прекалено строго, за да не станат обект на регулаторен контрол или гнева на администрацията.

  • Публичната аудитория може да загуби част от доверието си, ако усеща, че критиката срещу властта бива заглушавана.

  • Политическият натиск върху FCC и други регулаторни органи ще се разглежда все по-често като инструмент не само на контрол, но и на цензура.

Свързан с всичко това остава въпросът: докъде може да стигне държавата или регулаторната власт в намесата си в медийното съдържание, без това да наруши основни демократични принципи? Йерархията на власт, страхът от санкции и натискът над корпорации, които оперират в зависимост от лицензии, създават условия за сериозна загуба на свобода на словото. В този смисъл реакциите на Колбърт, Стюарт и Летърман може да се окажат повече от просто скандал — те може да са важен сигнал за това какво ще се случва занапред.