Ново проучване показва, че смъртните случаи, причинени от вдишването на дим от горски пожари, биха могли да струват на американската икономика повече до 2050 г., отколкото всички други вреди, свързани с климата, взети заедно.

Учени са установили, че замърсяването с дим от горски пожари е причинило 41 380 допълнителни смъртни случая годишно между 2011 и 2020 г. и този брой може да се увеличи с повече от 70% до 71 420 през следващите 25 години поради въздействието на изменението на климата, пише Live Science.

Ако приемем сценарий с ниски до „средни“ емисии, при който глобалните температури достигнат 3,6 градуса по Фаренхайт (2 градуса по Целзий) над прединдустриалните нива, изследователите изчисляват, че прогнозираният брой годишни смъртни случаи, свързани с дим от горски пожари през 2050 г., ще бъде еквивалентен на 608 милиарда долара за здравеопазване и други разходи.

Според Училището за устойчивост към Станфордския университет, това число надвишава очакваните разходи за всички други въздействия, свързани с изменението на климата, включително въздействия като селскостопански загуби, щети от урагани и смъртност, причинена от температурни крайности.

Данните показват, че активността на горските пожари и въздействието на дима от горските пожари се променят бързо и са се превърнали в реална заплаха за жителите на Съединените щати и други региони на света през последните десетилетия, казва старшият автор Маршал Бърк, професор в катедрата по екологични социални науки в Станфордския университет.

Основната причина, поради която горските пожари стават все по-чести и интензивни, е глобалното затопляне. Факт е, че покачващите се температури намаляват влажността на почвата и дехидратират растенията, което ги прави по-лесно запалими. Според Центъра за климатични и енергийни решения, след като възникне горски пожар, комбинацията от суха растителност и топъл въздух помага за разпространението му и затруднява гасенето му.

Изменението на климата и горските пожари също образуват обратна връзка: колкото повече горски пожари има, толкова по-голямо е затоплянето поради парниковите газове, отделяни от изгарянето на органична материя, и колкото повече е затоплянето, толкова повече горски пожари има. Горските пожари обаче отделят и други замърсители в атмосферата, включително малки частици прах и сажди, които могат да попаднат в белите дробове и кръвния поток.

Тези частици, известни като PM2.5, са около 28 пъти по-малки от ширината на човешки косъм и могат да се задържат в лигавиците на устата, носа и очите на човек. В краткосрочен план това може да доведе до:

  • дразнене;
  • кашлица;
  • усещане за парене;
  • обостряне на кожни заболявания.

Ако тези частици попаднат в белите дробове, те могат да влошат съществуващи респираторни състояния като астма и хронична обструктивна белодробна болест. Ако частиците попаднат в кръвния поток, те могат да раздразнят сърцето, като по този начин увеличат риска от инфаркт и коронарна болест на сърцето.

За да изчислят човешките и икономическите разходи от излагането на дим от горски пожари, авторите на новото проучване са анализирали данните за смъртните случаи на ниво окръг за целия САЩ между 2006 и 2019 г. Те комбинирали тези записи с измервания на емисиите на дим на нивото на земята и вятъра, използвайки машинно обучение, за да моделират движението на PM2.5 от горски пожари в Северна Америка.

„Това, което виждаме, и това е в съответствие с откритията на други, е национално увеличение на дима от горски пожари“, казва в изявлението водещият автор на изследването Минхао Циу, доцент в Училището по морски и атмосферни науки в университета Стоуни Брук. „Има по-големи увеличения на Западното крайбрежие, но има и пренос на дим от горски пожари на дълги разстояния в цялата страна, включително масивни скорошни събития с дим в източната и среднозападната част на САЩ от канадски пожари“, казва Циу, който е работил по този анализ като постдокторант в лабораторията на Бърк.

Изследователите са изследвали и исторически данни за смъртността и концентрациите на дим, които са послужили за основа за разработване на климатични модели за прогнозиране на увеличеното въздействие на дима от горски пожари върху човешкото здраве до 2050 г.

Резултатите показват, че изменението на климата може да доведе до допълнителни 30 000 смъртни случая годишно в Съединените щати до 2050 г. поради увеличеното замърсяване от горски пожари. Освен това, дори при повишаване на глобалните температури с 0,7°C, броят на смъртните случаи, свързани с дима от горски пожари, вероятно ще се увеличи до 60 000 годишно до средата на века.

Поради типичното местоположение на горските пожари и начина, по който димът се разпространява с вятъра, повечето от тези смъртни случаи вероятно ще се случат в Калифорния, където са регистрирани допълнителни 5060 смъртни случая годишно, според изявлението. Ню Йорк, Вашингтон, Тексас и Пенсилвания също могат да отбележат скок в смъртността.

Единственият начин да се предотвратят десетки хиляди смъртни случаи е незабавното ограничаване на въглеродните емисии, казват изследователите. 

Други начини, по които хората могат да управляват излагането си на дим от горски пожари, включват системи за филтриране на въздуха в помещенията и разрешени, контролирани изгаряния, които да помогнат за намаляване на тежестта на пожарите, според изявлението.

„Нашето разбиране за това кой е уязвим към това излагане е много по-широко, отколкото си мислехме“, казва Бърк. „Това са бременни хора, деца в училища, хора с астма, хора с рак. В това проучване разглеждаме един специфичен здравен резултат – смъртността – и за съжаление откриваме споделена тежест на излагане за хората в САЩ.“

Превод: GlasNews.bg