Президентът Доналд Тръмп търси нови придобивки за своя проект за „имперско строителство“ на XXI век, след като отстрани ръководителя на омразния венецуелски режим.

Участва ли строго секретният дрон, използван срещу Бин Ладен, в залавянето на Мадуро?

По време на първия му мандат идеята за Гренландия звучеше като шега – поредната провокация на президент, който обича да шокира. Дори миналата година, когато Доналд Тръмп-младши посети огромния остров със самолета на баща си, а по-късно и вицепрезидентът Джей Ди Ванс направи кратка визита, всичко изглеждаше като американски тролинг.

Днес обаче никой не се смее.

Европейските лидери, които във вторник потвърдиха суверенитета на острова и претенциите на Дания към автономната ѝ територия, приемат заплахите на Тръмп напълно сериозно. И неслучайно – администрацията, окрилена от „победата“ във Венецуела, все по-често говори за Западното полукълбо като за зона под американски контрол. А водещият съветник на Тръмп Стивън Милър дори заяви, че САЩ не се подчиняват на „железните закони“ на свят, управляван от сила и мощ.

Тръмп: Сериозен съм – Гренландия ни е нужна веднага

Официалният аргумент на Тръмп – че САЩ се нуждаят от ледената територия за националната си сигурност – и без това звучеше спорно. Ситуацията се изостри още повече, след като Белият дом отказа да изключи употребата на военна сила, разтърсвайки съюзниците в НАТО.

Стратегическо бижу
В едно Тръмп е прав – Гренландия е стратегически изключително важна и значението ѝ нараства. Още през Втората световна война островът е ключов пункт в Атлантика, а днес американска база там играе важна роля в системите за ранно предупреждение срещу ракетни атаки.

С топенето на ледовете се отварят нови морски пътища, а богатствата от нефт, газ и редки минерали стават все по-достъпни. Китай и Русия също отлично разбират стратегическата стойност на Гренландия.

Белият дом: Тръмп и екипът му обсъждат варианти за придобиване на Гренландия

Слабостта в аргументацията на Тръмп обаче е очевидна – нищо не му пречи да засили американското присъствие там и без да анексира територията. Гренландия е полуавтономна част от държава членка на НАТО, а съществуващите договори вече дават на САЩ широки права за военна дейност.

Империален президент
През последните дни светът видимо се промени. Изказванията на Тръмп, че той „управлява“ Венецуела след залавянето на Мадуро, подсказват преход от риторичен към реален империализъм. Допълнително тревога предизвика и решението Венецуела да предостави на САЩ милиони барели петрол, като приходите ще се разпределят под контрола на Тръмп.

Ще използват ли САЩ сила за Гренландия? Съветник на Тръмп с отговор

Амбициите му към Гренландия съвпадат и с нарастващата му обсебеност от собственото историческо наследство – от плановете за грандиозни строежи до желанието да се нареди до президенти като Томас Джеферсън или Уилям Маккинли. В подобна логика не е трудно да си представим и нова територия, носеща името на самия Тръмп.

Европа е все по-тревожна
Лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания застанаха редом с датския премиер Мете Фредериксен, заявявайки, че „Гренландия принадлежи на нейния народ“. Опасенията са сериозни – всякакъв опит за насилствено завземане би разрушил НАТО и следвоенната система за сигурност в Европа.

Макар да изглежда немислимо, мнозина вече възприемат Тръмп като заплаха за Гренландия. Парадоксално, но опасността за алианса вече не идва от Москва или Пекин, а от най-мощния му член.

Засега няма сигнали за предстояща военна операция. Но времената са нестабилни, а ограниченията около президента са по-малко от всякога. Европа разчита на САЩ за своята сигурност – зависимост, която дава на Тръмп огромен лост за натиск.

Дали идеята за покупка или анексия на Гренландия е реалистична, остава под въпрос – тя би изисквала сложни законодателни и международни процедури, както и колосални средства. Но в настоящата обстановка малко хора са готови да заложат, че Тръмп няма да опита.

Някои американски държавници все още се надяват, че тонът ще се охлади, преди да бъде нанесен непоправим удар върху Запада. Но умереността изглежда все по-чужда на Белия дом след унижението на Венецуела.

Превод: GlasNews.bg/ Анализ на CNN