Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю за The New York Times, че единственото реално ограничение пред използването на американската военна, икономическа и политическа мощ е „собственият му морал“. Думите му подчертават светоглед, при който националната сила стои над международното право, договорите и утвърдените следвоенни норми.

На въпрос дали има външни ограничения върху правомощията му като главнокомандващ, Тръмп отговори, че те се свеждат до „собствения му ум“. Макар формално да призна, че администрацията „трябва“ да спазва международното право, той даде да се разбере, че именно той ще решава кога и как тези правила се прилагат спрямо Съединените щати.

По време на интервюто президентът открито говори за използването на репутацията си на непредсказуем лидер като инструмент за принуда над други държави. Пример за това беше неофициален телефонен разговор с президента на Колумбия Густаво Петро, последвал заплахи за евентуални военни действия в региона след операцията срещу Венецуела и отстраняването на режима на Николас Мадуро.

Тези действия съвпаднаха с решението на Тръмп и държавния секретар Марко Рубио да изтеглят САЩ от десетки международни организации, създадени да насърчават многостранното сътрудничество.

Президентът изрази увереност в успехите си – от удара по ядрената програма на Иран до бързите действия във Венецуела. На бюрото си той държи макет на бомбардировач B-2, използван в мисията срещу Техеран – символ на готовността му да прибягва до военна сила.

Особено показателна за мирогледа му е и позицията относно Гренландия – автономна територия под суверенитета на Дания и стратегически важна за Арктика. Според Тръмп „собствеността“ върху територията е психологически и стратегически по-важна от договори или наеми, дори когато става дума за съюзник в НАТО.

Тръмп отново постави под въпрос полезността на НАТО без водещата роля на САЩ и заяви, че именно той е убедил съюзниците да увеличат разходите си за отбрана. По думите му Русия се страхува единствено от Съединените щати, а не от останалите членове на алианса.

В същото време той отхвърли идеята, че неговият подход може да бъде използван като оправдание от лидери като Си Дзинпин или Владимир Путин – например по отношение на Тайван или Украйна. Според Тръмп, докато той е президент, Пекин няма да се осмели да предприеме военни действия срещу Тайван.

На вътрешния фронт президентът призна, че съдилищата могат да ограничават действията му „при определени обстоятелства“, но вече обмисля алтернативни правни ходове – например преформулиране на тарифи като лицензионни такси. Той не изключи и позоваване на Закона за въстанието за разполагане на военни сили в страната.

Думите му предизвикаха реакция в Конгреса. Сенатът се съгласи да обсъди резолюция за ограничаване на използването на военна сила във Венецуела, като сенатор Ранд Пол посочи именно интервюто като фактор за вота.

Интервюто очерта президент, който вижда суверенитета, международните норми и граници като второстепенни спрямо ролята на САЩ като глобален арбитър. В центъра на този подход стои убеждението, че силата – а не правото – е решаващият фактор в световната политика.