Ако някой е очаквал 2025 г. да донесе облекчение след напрегнатата 2024-а, надеждите му сигурно бързо са били попарени още в началото на годината. Изминалите дванадесет месеца се превърнаха в период на засилени конфликти, отслабващо международно сътрудничество и все по-ясни признаци за края на американския воден световен ред. 

За разлика от предходната година, когато Олимпийските игри в Париж напомниха какво могат да постигнат държавите чрез сътрудничество, 2025 г. предложи малко поводи за вдъхновение. 

Като много от събитията, белязали годината, ще продължат да определят глобалния дневен ред и през идните 365 дни.

Войните, които определяха дневния ред

Украйна: война на изтощение и ограничени териториални промени

През 2025 г. войната в Украйна навлезе в четвъртата си година и остана централната линия на напрежение между Русия и евроатлантическия свят. 

Русия засили ракетните и дронови удари по украински градове и инфраструктура, а през март си върна Курската област, която Украйна бе превзела при изненадващо нахлуване през август 2024 г. Въпреки това руските териториални печалби вътре в Украйна бяха ограничени, но на много висока цена — приблизително хиляда руски загуби на ден. Украйна демонстрира способност за асиметрични операции, включително удар с дронове дълбоко в Русия през юни („операция „Паяжина““), без това да промени фундаментално динамиката на фронта. В политически план тежестта се измести към въпроса „колко дълго може да продължи войната“ и при какви условия: Европа поддържаше значителна финансова и военна помощ, а ЕС приключи годината със съгласие за заем от 105 млрд. долара за Киев, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настояваше за прекратяване на огъня при условия, които експерти описват като наклонени в полза на Русия. Резултатът: конфликтът остана „замразяем“, но не и решим — с висока вероятност за продължителност.

Газа: втори опит за прекратяване на огъня и план на фази, но без гаранции

След две години жестоки боеве Израел и Хамас се споразумяха през октомври за второ прекратяване на огъня за годината. 

Първото - договорено през януари - увеличи хуманитарната помощ, доведе до освобождаване на 33 заложници от Хамас и близо 2000 палестински затворници от Израел, но се срина в средата на март заради спор по условията за продължаване. 

Октомврийското споразумение, в което ключова роля играха САЩ (с посредничество и на Катар, Турция и Египет), очерта трифазен мирен план: незабавно спиране на огъня и размени; демилитаризация на Хамас и международни стабилизационни сили; възстановяване на палестинско управление и реконструкция. 

Съветът за сигурност на ООН одобри плана през ноември и разреши разполагане на международни сили и създаване на Палестински комитет за ежедневното управление. На практика обаче устойчив мир не се материализира: Хамас не показва признаци на разоръжаване, Израел възобнови удари, а никоя държава не се ангажира официално с войски за стабилизационните сили. Дипломацията напредна на хартия, но реалността на сигурността остана нестабилна.

Судан: „ад на Земята“ и перспектива за де факто разделение

Гражданската война в Судан продължи без решителен пробив. Конфликтът противопоставя Суданските въоръжени сили (под ген. Абдел Фатах ал-Бурхан) срещу Силите за бърза подкрепа (под Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало). ВСП управляват от Порт Судан и държат ключови градове на изток и север; СБП контролират голяма част от Дарфур и райони в централната и западната част. Войната се интернационализира чрез външни поддръжници: Египет, Русия и Турция са сред подкрепящите ВСП, а Чад, Етиопия и ОАЕ — сред подкрепящите СБП. Цената е катастрофална: до 400 000 загинали и над 12 милиона разселени, глад и огромни хуманитарни нужди. Особено показателен бе падежът на Ел Фашер (последният бастион на ВСП в Дарфур) след дълга обсада и последвало клане. Посредничеството изглеждаше „смътно“, а де факто разделяне на страната — възможно.

Опасни ескалации между държави

Израел–Иран: „Дванадесетдневната война“ и удари по ядрени обекти

Юни донесе кратка, но високорискова война между Израел и Иран — „Дванадесетдневната война“. Израел, виждащ ядрените амбиции на Иран и подкрепата му за регионални милиции като екзистенциална заплаха, започна операция „Изгряващият лъв“ с удари по ядрени и ракетни обекти, военни бази и командни възли, плюс убийства на ключови фигури (политици, военни лидери, ядрени учени). Иран отвърна с ракети и дронове по Израел, голяма част от които бяха прехванати с помощта на американските военни. На 22 юни САЩ се включиха пряко: бомбардировачи B2 и ракети Tomahawk удариха ирански ядрени съоръжения („операция Midnight Hammer“). Тръмп обяви, че програмата е „напълно унищожена“, но текстът отбелязва вероятност Иран да е разпръснал запаси от обогатен уран предварително. Прекратяване на огъня бе договорено на 24 юни — което спря стрелбата, без да реши политическия спор, оставяйки риска от повторна ескалация.

Индия–Пакистан: три дни най-интензивни боеве от половин век и спор за посредничество

През май тлеещото напрежение около Кашмир прерасна в открит конфликт две седмици след терористична атака близо до Пахалгам в администрирания от Индия Джаму и Кашмир (26 убити). В текста се посочва вероятно спонсорство от Лашкар-е-Тайба (базирана в Пакистан). Индия удари „терористична инфраструктура“ в Пакистан; Пакистан отговори с дронове и ракети по индийски военни бази и свали два модерни индийски изтребителя; Индия унищожи системи за ПВО около Лахор. Никоя страна не постигна решаващо предимство и след три дни бе договорено прекратяване на огъня. Паралелно избухна дипломатически спор: Тръмп заяви, че е посредничил; пакистанската страна подкрепи твърдението, а Моди го отхвърли. Веднага след това последва разрив САЩ–Индия, включително високи американски тарифи върху индийския износ. Допълнителен стратегически риск се появи около Договора за водите на Инд (1960): решението на Индия да преустанови участие повдигна въпроси дали може да ограничи водни потоци, критични за пакистанското земеделие.

Санкции, мита и „икономика като оръжие“

Китай и редкоземните елементи: ресурсна принуда срещу САЩ

Една от най-ясните тенденции през 2025 г. бе използването на доминиращи позиции във вериги на доставки като геополитически лост. Китай демонстрира тази способност чрез редкоземни минерали — ключови за индустрията и отбраната — като според текста контролира около 60% от световния добив и 90% от капацитета за рафиниране. През април, след повишаване на американските тарифи, Пекин спря износа на магнити и седем редкоземни минерала за САЩ; в рамките на месец Тръмп намали тарифите. През октомври, след нови американски ограничения за износ на модерни полупроводникови чипове и технологии към Китай, Пекин въведе нови разпоредби за износ на продукти, използващи китайски редкоземни минерали. Под риск от сериозни икономически смущения, Вашингтон забави прилагането на част от контрола и се отказа от някои мерки; Китай отложи прилагането на октомврийските правила с година. Изводът е ясен: конкуренцията между големите сили се води не само с армии, а и с контрол върху материалите на бъдещето.

Надпреварата в ИИ и чиповете: контрол на технологиите като геополитика

Технологичният фронт се оживи с надпреварата САЩ–Китай в изкуствения интелект и полупроводниците. Китайската DeepSeek привлече внимание с модел, който според текста съперничеше на най-добрите американски, без „усъвършенствани“ Nvidia чипове — твърдение, което експерти оспорват, но което подтикна американските компании да ускорят инвестициите. Контролът върху чиповете остана ключов инструмент: администрацията на Тръмп първо продължи и разшири ограниченията от епохата на Байдън върху износа на напреднали полупроводници, произведени в САЩ или с американска технология, но след това промени курса и разреши на Nvidia да продава чип H200 на Китай — решение, което предизвика остри критики за риск за националната сигурност. Така ИИ се превърна в стратегическа надпревара не само „кой прави най-добрите модели“, а и „кой интегрира по-бързо ИИ в ежедневните операции“, където текстът допуска, че Китай може да има предимство.

Дипломатически кризи и пренареждане на ролята на САЩ

„Нарушаването“ на външната политика на САЩ при Тръмп

2025 г. бе белязана от радикални промени във външната политика на САЩ при Доналд Тръмп — започнали още преди встъпването му с заявени претенции/идеи за Гренландия, Канада и Панамския канал. В деня на встъпването си той оттегли САЩ от Парижкото споразумение и СЗО, ограничи приемането на бежанци и обозначи наркокартели като чуждестранни терористични организации. Икономическият натиск се изостри на 2 април с „Ден на освобождението“: 10% мита върху повечето вносни стоки плюс допълнителни до 50% по държави. В сферата на сигурността текстът описва и вътрешно преструктуриране (вкл. закриване на USAID от 1 юли), което според критиците е отслабило капацитета на САЩ. На международната сцена Тръмп твърди, че е убедил НАТО да харчи 5% от БВП за отбрана и че е прекратил „осем чуждестранни войни“, но войната в Украйна не приключи; напрежението с Индия се влоши след кризата с Пакистан; а в Близкия изток САЩ участваха пряко в ударите по Иран. Общият ефект в текста е обобщен като край на „Pax Americana“ — т.е. по-малко предвидимост и повече политика на натиск и сделки.

Избори и политически сътресения с външнополитически отзвук

2025 г. включи и значими промени в лидерството, които пряко влияят на външната политика: Марк Карни положи клетва като министър-председател на Канада (14 март); Фридрих Мерц стана канцлер на Германия (6 май); Санае Такаичи стана първата жена министър-председател на Япония (21 октомври). Паралелно имаше вътрешнополитически кризи с регионални последици — например поколенческият протест в Непал срещу забрана на социалните медии (8 септември), довел до политическа криза и отстраняване на премиера. Макар да не са „войни“, тези процеси формират международната среда: кой с кого преговаря, какви санкции подкрепя, какви военни ангажименти поема.

Gen Z

Говорейки за протеста в Непал, няма как да не се обърне специално внимание на следващите възрастни - представителите на Gen Z, които може би се оказаха най-влиятелната група хора на света.

Само няколко години по-рано, между приблизително 2022 и началото на 2025 г., в световен мащаб се наложи ясно медийно клише: поколение Z беше характеризирано като апатично, мързеливо и политически неангажирано. И все пак до края на 2025 г. същото поколение се очерта като една от най-неконвенционалните и запалими политически сили през последните десетилетия.

Масови младежки протести изпълниха улиците на Катманду (Непал), Антананариво (Мадагаскар), Рабат (Мароко), Лима (Перу), Истанбул (Турция), дори и у нас. Тези протести успяха да свалят национални правителства в няколко случая, докато в Ню Йорк издигнаха самопровъзгласил се за демократичен социалист за кмет. Друг пример за будното поколение Зет може да се даде и от съседна Сърбия, където студентите протестират от 2024 година.

Обобщение: 2025 като година на ескалации, ресурси и несигурна дипломация

Ако 2024 г. бе година на продължаващи кризи, то 2025 г. добави три ключови слоя: (1) високорискови кратки войни (Израел–Иран), (2) опасни регионални сблъсъци между ядрени сили (Индия–Пакистан) и (3) икономическо/технологично принуждаване (редкоземни елементи, чипове, мита) като инструмент, равностоен на класическата дипломация. На този фон големите войни (Украйна, Судан, Газа) останаха без окончателно решение: с периодични дипломатически проблясъци, но и с постоянен риск от нови ескалации.