Най-студеното място на Земята се намира на Източноантарктическото плато. В този суров ледовит „пустинен“ район на 23 юли 1983 г. температурите при руската станция „Восток“ падат до около –89,2°C, значително под средните за региона. По-късни измервания обаче показват, че в части от отдалеченото плато са регистрирани още по-ниски стойности.

Учени от Националния център за данни за сняг и лед към Университета на Колорадо анализират сателитни данни от 2004–2016 г., които разкриват, че на места над станция „Восток“ температурите по време на полярната нощ достигат около –98°C. Тези невъобразимо ниски стойности са измерени в най-високите части на ледената покривка – между 3800 и 4050 метра надморска височина. Според изследователите „ултрастудените условия“ се появяват по-често при силен антарктически полярен вихър, който задържа студения въздух като невидима стена.

Това са естествени температури, създадени от природата. В лабораторни условия обаче учените са постигнали още по-екстремни студове.

Абсолютната нула – 0 келвина или –273,15°C – е физическата граница на най-ниската възможна температура, която според третия закон на термодинамиката не може да бъде достигната, но учените се стремят да се доближат максимално до нея.

През 2021 г. екип германски специалисти поставя рекорд за най-ниска температура, постигната в лаборатория – 38 пикокелвина, изключително близо до абсолютната нула.

Те успяват чрез „пускане“ на квантова материя по огромна кула. Около 100 000 атома рубидий са поставени в магнитен капан на върха на 110-метрова падаща кула. Капанът „фокусира“ атомите така, че те колапсират в бозе-айнщайнов кондензат – странно квантово състояние, в което множество атоми се държат като една-единствена вълнова частица.

След това атомите са пуснати да падат. Когато капанът се изключва, кондензатът се разширява и се охлажда още повече по време на двусекундното си падане. Специални инструменти следят всяко негово движение, докато се спуска.

Температури от подобен порядък не се усещат като „студ“ в човешкия смисъл – при няколко десетки пикокелвина атомите едва се движат, а материалът навлиза в странния свят на квантовата физика.

Превод: GlasNews.bg