19 октомври 1934 година. Пътнически самолет се разбива в морето. Осем мъже, три жени и едно малко момче са погълнати от водите на Басовия проток, който разделя Тасмания и Австралия.

Останките от самолета така и не са намерени. Катастрофата обаче става повод за появата на едно изобретение, спасило хиляди животи.

Един от пътниците бил 33-годишният равин Хуберт Уорън. Пътувал към новата си енория в Сидни. Жена му и четирите му деца щели да пристигнат по-късно с лодка. Равинът обаче загинал. Последното нещо, което оставил на 8-годишния си син Дейвид, бил един радиокомплект, който момчето пазил като очите си.

Малкият Дейвид си играел с машината в продължение на часове след училище. Учил как работи и дори таксувал приятелите си, за да чуят звуците през слушалката. Само няколко години по-късно Дейвид вече продавал копия от изобретението за 5 шилинга всеки.

Младото момче имало качества на лидер - добър оратор, прекрасна харизма. Щял несъмнено да стане звезда. Семейството му обаче имало други планове за него - искали Дейвид да стане равин.

Естествено, това нямало как да стане. Причината - Дейвид вече имал "любовна връзка" с науката. А тази "афера" щяла един ден да спасява животи.

До 25-тата си година Дейвид вече бил завършил университета в Сидни, имал диплома от университета в Мелбърн и докторска степен по химия от "Импириъл Колидж" в Лондон. Онова, в което бил най-добър - ракетните науки.

Отишъл да работи като изследовател в едно от важните изследователски звена към Министерството на отбраната в Австралия.

През 1953 година го "заели" на група експерти, които се заели с тежката задача да разплетат мистерията около една самолетна катастрофа - защо Де Хавиланд Комет - първият пътнически реактивен самолет и една от големите надежди във въздушния транспорт, продължава да се разбива?

Първоначално Дейвид си помислил, че проблемът е в резервоарите. Имало обаче още десетки други възможности и никакви доказателства, които да ги подплътят. Имало само смърт и отломки.

Тогава Дейвид Уорън си спомнил нещо, което видял скоро по време на панаир в Сидни - първият джобен рекордер. Минифонът - предшественикът на диктофона, който по време на войната служил на бизнесмени, за да записват мъдрите си мисли. Дейвид отдавна мечтаел за такова устройство, за да слуша музика и да записва върху любими свои суинг парчета.

И така се появила идеята - ами ако всеки самолет има записващо устройство?

Дейвид бил напълно наясно, че това хрумване е гениално. Но шефовете му не били особено впечатлени и скършили ентусиазма му. После обаче имало преназначения във фирмата и новото началство дало зелена светлина за създаването на бъдещото изобретение. Насърчавали го да работи, но същевременно да не казва и думичка на никого.

В един момент обаче д-р. Дейвид Уорън бил окуражен да напише доклад, който изпратил до пилотската федерация в Австралия, които… никак не приветствали идеята. Никой уважаващ себе си пилот в страната няма да излети с "Биг брадър" на борда. Заклеймили го като подслушващо устройство, което щяло да доведе до много повече усложнения.

Дейвид обаче бил упорит. Взел старото радио, с което си играел като младеж, отишъл в гаража си и създал първата черна кутия.

Тя можела да съхранява 4-часови записи от пилотската кабина и освен това автоматично да изтрива ненужна информация на по-късен етап. Това означавало, че може да се използва отново.

"Постепенно изобретението пробило пътя си и спечелило симпатиите на хората, които наистина разбирали значимостта му. Името "черна кутия" се появило впоследствие, въпреки че самата тя е оранжева, за да се намират по-лесно.

През 1960 година именно Австралия за пръв път прилага устройството на практика, след тежка самолетна катастрофо, при която загиват 29 души. Така съдебно жури предприело следващата стъпка и три години по-късно наличието на черна кутия в самолета станало задължително със закон.