Срутването на каменна пирамида в Мексико през 2024 г. се превърна в ярък пример за това как екстремните метеорологични явления и покачването на морското равнище излагат на риск ценни обекти на културното наследство по целия свят. Такива примери ще има много в бъдеще.

Инцидентът се случи в нощта на 29 юли 2024 г., когато 15-метровият квадратен паметник, разположен в щата Мичоакан, внезапно се срути под натиска на непрекъснатия дъжд, а южната му стена се разпадна на купчина развалини. Учените казват, че разрушението всъщност е ярък пример за това как хаотичното изменение на климата може да унищожи паметници на културата, които съществуват от хиляди години, пише Science Alert.

Според Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) пирамидата някога е била един от най-добре запазените паметници на цивилизацията на кралство Мичоакан. Паметникът се намира в Ihuatzio, забележително запазен археологически обект, който съдържа друга пирамида, кула, крепост и няколко гробници.

Снимка: Ramiro Aguayo/INAH

Изследванията показват, че районът е бил обитаван за първи път преди 11 000 години от местни хора, говорещи езика науатъл. По-късно пирамидата става "щаб квартира" на народа Пурепеча, единствената империя, която ацтеките не успяват да завладеят. Между другото, тази култура процъфтява и днес.

Известно е, че само една от пирамидите на мястото е била повредена при инцидента, но учените отбелязват, че поне шест от нейните „стъпаловидни тела“ сега са в окаяно състояние, включително външната стена, както и ядрото и подпорната стена. Учените смятат, че основната причина за срутването са екстремните метеорологични явления.

Данните показват, че обилни валежи и гръмотевични бури са засегнали голяма част от страната през юли, разгара на лятото в Северното полукълбо. Събитието е регистрирано след най-лошата суша, наблюдавана в Мексико от 30 години. Сушата беше толкова голяма, че няколко местни езера буквално пресъхнаха.

Високите температури, регистрирани по-рано в района, и последвалата суша причиниха пукнатини, които позволиха на водата да проникне във вътрешността на сградата, казаха изследователите. Изследователите отбелязват, че от този момент нататък колапсът е станал практически неизбежен.

В момента местните власти са съсредоточени върху възстановяването на пирамидалната структура. Работата на археолозите е да изучават човешкото поведение в миналото, но неизбежно работата им е повлияна и от съвременната човешка дейност.

Основното безпокойство според учените е, че екстремните метеорологични условия и покачващите се морски нива, причинени от климатичните промени, предизвикани от човека, вероятно ще влошат нещата. Например археолозите наскоро откриха, че древните скални рисунки в Океания се влошават поради ускоряващите се климатични промени.