23 март 1959 г. Тихото радио издава няколко пукащи звука и честотата улавя глас, който на чист руски съобщава: "Говорит Радио Свобода"!

От другата страна на Желязната завеса - финансираното от САЩ Радио "Свободна Европа" успява да влезе дълбоко в Съветския съюз и да стане ключово за развоя на Студената война.

Онези, които тайно слушали програмата му обаче, едва ли подозирали неговата тайна и доста необичайна локация.

Това е една реликва, останала от Студената война. Спокойният плажен курорт Плая де Палс в Испания, на около 150 км от Барселона, бил притиснат между Средиземно море от едната страна и зелените борови гори от другата. Превърнал се в страхотна фронтова линия на Студената война и удържал позицията си в продължение на близо половин век.

Испанският тоталитарен режим на Франсиско Франко е докарал страната си до близо 20-годишна международна изолация. В края на 50-те години на миналия век обаче нарастващото напрежение между двата вражески лагера в Студената война отваря вратите на Испания и идва края на изолацията.

Отношенията между европейската държава и САЩ се затоплят постепенно и така една малка територия до Средиземно море се оказва идеалното място за едно стратегическо оръжие.

Вашингтон забелязал потенциала на територията и потърсил Франсиско Франко. Диктаторът бил ревностен антикомунист и приел идеята с радост. Страните сключили сделка и така САЩ се сдобил с база на испанска територия. Всички печелели - Франко виждал края на една изолация със Запада, а САЩ - възможност да победят СССР в Студената война.

Радио "Свободна Европа" обаче било страничен ефект от новата геостратегическа реалност.

От 1959 до 2006 година испанският плаж се превърнал в дом на 13 огромни антени. Мястото било доста голямо и предоставяло директен достъп до морето, а това било много, много важно - физическо явление, наречено тропосферно размножаване, позволявало на радиовълните да пътуват на по-дълги разстояния по вода.

Базата в испанския град била част от голямата мрежа на Радио "Свободна Европа". Централата била в Мюнхен, а съдържание се произвеждало и в Западна Германия. Всичко била превеждано на... руски, а след това било изпращано до испанската централа, за да се разпространява.

В продължение на десетилетия програмата на Радио "Свободна Европа" била единственият начин съветските граждани да получават нецензурирана информация отвъд Желязната завеса. Дори самият Михаил Горбачов признал, че се информирал, благодарение на радиото.

След края на Съветския съюз дошъл и края на Радио "Свободна Европа". Поне съществуването му се обезсмислило, тъй като вече нямало Желязна завеса и информацията пътувала свободно и без цензура. Продължило да съществува още малко - до края на 90-те години, но в крайна сметка радиото било закрито през 2001 година.

Това дало поле за старта на обществена дискусия - какво да се случи с базата в Испания?

Някои предлагат това да се превърне в музей и поне една от антените да остане като паметник. Други пък искат всичко да бъде изкоренено и премахнато.

Така и станало. Пет години след последното излъчване, на 22 март 2006 г. 13-те антени били премахнати.

Сградите, които попадат в периметъра на базата, обаче останали. Под удара на природата те тънат в забрава и разруха и са се превърнали в един призрачен спомен на свободното слово по време на СССР.

През 2018 година обаче каталунски артист се вдъхновява от пейзажа и така за 12 дни успява да създаде цветна мозайка на покрива на една от сградите. Тя е с големина 2000 кв.м., но за съжаление на нея се радват само птиците - единствените, които търсят пристана на този забравен паметник на Студената война.