Няма нищо по-страшно от това да намериш тялото на дете, обявено за издирване. Но по-страшно от това е може би, когато тяло липсва.

6-годишната Мери Бойл потъва вдън земя на 18 март 1977 г. Изчезва от къщата на баба си и дядо си - малка ферма в селската провинция на Ирландия. Детето изчезва на Деня на Свети Патрик.

В онзи злощастен петък никой не подозирал в какъв кошмар ще се превърне живота на семейството. Малката Мери помагала на майка си в подготовката за празника, играела с брат си и сестра си. Братовчедите й също били там. Тогава решила да придружи чичо си Гари до съседната ферма, за да върне една стълба. Тръгнали заедно по блатистото поле.

Никой не видял Мери повече!

Според показанията на Гари детето се отказало по средата на пътя и решило да се върне. Но Мери просто се изпарила. Единствената оставена от нея следа било парче плат от дрехите й в онзи ден, което било закачено за оградата. Но това не подсказвало по никакъв начин нито къде е отишла, нито какво й се е случило.

Онзи мартенски следобед, преди 40 години, променил живота на всички, които някога я познавали.

Започнало щателно претърсване на района. Били повикани гмуркачи, които да вземат отпечатъци от дъното на езерото, близо до фермата на семейството. И… нищо.

Историята стигнала бързо и до местния печат. Новината за изчезването на 6-годишното момиченце била водеща по вестниците, но кръвожадните журналисти ден след ден вадили все по-черни заглавия и затривали последната останала надежда, че Мери все пак е жива.

Селото на Мери се намира недалеч от границата със Северна Ирландия. По онова време назрявал един доста сериозен етно-национален конфликт в страната. Насилието се разпростряло из цяла Англия. Сблъсъците били основно на политическа и националистическа основа и били подхранени от исторически събития. И затова почти цялата енергия на властите била съсредоточена върху гражданските бунтове.

Криминологията пък била все още в зародиш. Тепърва започнали да използват резултати от ДНК експертизи. По онези времена за пръв път тези тестове помагат на полицията да открие и обвини човек за извършено престъпление.

Но тялото на Мери така и не било открито. А без тяло било много трудно да се провеждат ДНК тестове. Полицията била изправена на прага на безсилието - това било свят без мобилни телефони, без социални мрежи, GPS… Било рядко срещано домакинствата дори да имат стационарни телефони.

За да съобщят за изчезването на 6-годишното дете, семейството трябвало да привлече вниманието на малка група рибари, които били на лодка близо до фермата. Помолили един от тях да ги откара по тесните криволичещи до полицейското управление в съседно градче.

Един от тях бил Пи Джей.

"Имаше голяма доза паника. Всички обикаляха и викаха името на детето: Мери, Мери… Можехме да чуем крясъците на метри от нас", спомня си рибарят, цитиран от  BBC.

Майката на Мери била напълно отчаяна. В съзнанието й завинаги ще останат последните думи на малкото момиченце: "Мамо, забравих да ти дам целувка тази сутрин". Мери станала и увила малките си ръце около кръста на своята майка.

Малко след като стигнали полицейският участък, към семейството се присъединила и голяма група доброволци, които започнали да издирват детето. Но без успех.

През годините са се появявали много теории за това какво се е случило с Мери. Някои шушукат за група педофили, които вилнеели в Ирландия през 70-те години. Това обаче се говорило между пияниците в кръчмите. Смятало се дори, че зад изчезването на момиченцето може би стои английският убиец Робърт Блек, но... Къде е Мери? Загадка!