Малко са историите в архивите на нашия свят, в които благоговението и отвращението са толкова рязко преплетени, както в посмъртното пътуване на папа Пий XII. Смъртта му през октомври 1958 г. не само бележи края на папската епоха, но и открива предупредителна история за опасностите от отклонението от утвърдените от времето практики на погребение.

Папа Пий XII, роден като Еудженио Пачели, изрази желанието си да бъде погребан "в същото състояние, в което Бог го е създал", отказвайки традиционното отстраняване на вътрешните органи по време на балсамиране, пише IFLScience.

Тази необичайна и деликатна задача е поверена на неговия личен лекар д-р Рикардо Галеаци-Лиси, който предлага нетрадиционен метод за консервиране.

Черпейки вдъхновение от древните ритуали, Галеаци-Лиси увива тялото на папата в слоеве целофан, напоен със смес от масла и смоли, опитвайки се да уважи желанията на папата, като същевременно запази останките му.

Този метод обаче се оказа катастрофално неадекватен и постави началото на разрушителна верига от събития. Липсата на вътрешна консервация позволи естествените процеси на разлагане, автолиза и гниене да протичат неконтролируемо.

Проблемът се усложнява от факта, че запечатаната целофанова опаковка създава анаеробна среда, ускоряваща образуването на газове в тялото. Докато папата лежал в състояние на покой, това вътрешно налягане причинило разкъсване на гръдната кухина, което довело до ужасяваща сцена, в която части от тялото му, включително носа и пръстите му, били отрязани и кожата му придобила зеленикаво-черен оттенък.

Ароматът в стаята, където се случила особената „експлозия“, бил толкова силен, че швейцарските гвардейци, разположени наблизо, припаднали и трябвало да бъдат сменяни на всеки петнадесет минути, за да поддържат бдителност.

В отчаян опит да спасят ситуацията, екип от балсаматори покрили разлагащия се труп с формалин и памук и създали восъчна маска, за да му върнат някакво подобие на достойнство за обществено гледане.

Скандалът надхвърлил физическото разлагане. Д-р Галеаци-Лиси бил критикуван не само за неуспешното балсамиране, но и за нарушаване на поверителността чрез продажба на снимки и доклади от последните моменти на папата на пресата. В резултат на това той бил освободен от поста си, получил доживотна забрана да влиза във Ватикана, а Римската медицинска асоциация отнела лекарския му лиценз.

Този епизод подчертава критичното значение на спазването на установените протоколи за балсамиране, особено за публични личности, чиито тела са изложени за дълги периоди от време.

Той служи като ярко напомняне, че дори добронамерените отклонения, които не са подкрепени от научен подход, могат да доведат до непредвидени и трагични последици.