Еволюцията е постоянен процес и хората все още се променят, докато се адаптираме към различните места, които обитаваме. Някои от тях са в най-суровите територии, това показва ново проучване, свързващо повишените нива на кислород и броя на живородените деца при местни етнически тибетски жени, живеещи на голяма надморска височина.
 
Районите с изключителна надморска височина са особено трудни за хората, тъй като по-ниското атмосферно налягане означава, че с всяко вдишване се вдишва по-малко кислород. Всеки, който е опитвал планинско катерене до голяма надморска височина, вероятно е наясно с тази ситуация, тъй като височинната болест започва. Въпреки това, повече от 10 000 години, местните хора, живеещи на високото тибетско плато, не само са оцелели в такива условия, те са процъфтявали.
 
Бременността на по-висока надморска височина, където и да е по-висока от 2500 метра над морското равнище, води до по-голям риск от усложнения, като прееклампсия или раждане на бебета с по-ниско тегло, обясняват авторите на изследването. Това повишава рисковете от смърт при майката и новороденото. В същото време повечето хора, които се опитват да оцелеят на голяма надморска височина, ще изпитат хипоксия, състояние, при което тялото не получава достатъчно кислород за своите тъкани. Изследователите са открили специфични физиологични черти в тибетските жени, които биха могли да подобрят способността им да се възпроизвеждат в такива бедни на кислород условия.

Резултатите от проучването подчертават устойчивостта на тибетските жени, като същевременно показват как хората могат да се адаптират към екстремни места.
 
„Разбирането как се адаптират популации като тези ни дава по-добро разбиране на процесите на човешката еволюция“, обясни в изявление Синтия Бийл, изтъкнат университетски професор в университета Case Western Reserve.
 
Тя и екипът ѝ са изследвали 417 тибетски жени на възраст от 46 до 86 години, които живеят между 3658 метра и 4267 метра над морското равнище в Горен Мустанг, Непал. Това е район в южния край на Тибетското плато.
 
Работейки в сътрудничество с етнически тибетски медицински сестри и научни асистенти от Непал, базираният в САЩ екип събра информация за физиологията на жените, тяхната репродуктивна история и различни социални фактори, а също така взе ДНК проби. Целта беше да се изследва как характеристиките на доставянето на кислород влияят върху броя на живородените деца сред тези жени.
 
Резултатите показват, че жените, които имат най-много деца, имат уникални характеристики на кръвта и сърцето за доставяне на кислород. Въпреки че тези жени са имали нива на хемоглобин - протеинът в червените кръвни клетки, който пренася кислород - които са били близо до средните за пробата, тяхното насищане с кислород е по-високо. Това означаваше, че тяхната кръв е по-ефективна при доставянето на кислород до клетките им, без да прави кръвта по-вискозна – което би натоварило сърцето да изпомпва повече.

„Това е случай на продължаващ естествен подбор“, добави Бийл. „Тибетските жени са еволюирали по начин, който балансира нуждите на тялото от кислород, без да претоварва сърцето.“
 
Генетичният анализ разкрива, че тази черта вероятно идва от денисовците, които са живели в Сибир преди около 50 000 години. Характеристиката е вариация на гена EPAS1, който е уникален за тези хора и регулира концентрациите на хемоглобина.
 
Изследователите също така установиха, че тези жени имат други черти, които подобряват притока на кръв към белите им дробове и им дават по-широки сърдечни вентрикули.
 
Резултатите показват как хората са се адаптирали да живеят в региони с ниско съдържание на кислород, резултатът от естествения подбор в действие, където тези жени с тези черти са ги предали на последователни поколения, които сега могат да процъфтяват в среда, която би била изключително физиологично стресираща за други.

Превод: GlasNews.bg