На всеки две седмици Корин Хътън си прави маникюр. Жената иска ръцете й винаги да изглеждат по възможно най-добрия начин. Не, това не е от нарцисизъм, а от благодарност към нейния донор – 51-годишната Корин е претърпяла трансплантация и на две те ръце.

Манипулацията е извършена преди три години, а Хътън трябва да премине дълги процедури по физиотерапия, за да достигне максимална свобода на движение с новите си крайници.

Трябвало да се научи отново дори на най-простите движения, които повечето хора дори не забелязват. Тя обаче успява да се справи и днес има 95% сензитивност и движение в дясната си ръка и 75% в лявата. Това й позволява да може сама да се грижи за своя 13-годишен син Рори.

Корин губи ръцете и краката си заради сепсис през 2013 година. Тя не се предава и започва да живее с помощта на протези. Като самотна майка тя е изправена пред можество трудности по грижите за Рори.

Още на следващата година жената влиза в списъка на чакащи за трансплантации във Великобритания. Цели пет години отнема откриването на подходящ донор, който трябва да й пасва. Така идва дългоочаквания момент на операцията, която преминава успешно и Корин става шестият пациент във Великобритания, който е претърпял подобна интервенция.

Преди това обаче тя е изпълнена с притеснения. От това как ще мине процедурата, до тревога за това кой ще се грижи за сина й, докато се възстановява.

Не липсват и чисто медицински пречки. По време на битката си със сепсиса тя преживява цели 25 кръвопреливания. Така в нейното тяло има различни антитела, което прави откриването на донор още по-трудно. Ръцете трябва да й подхождат и по размер, години, дори цвят на кожата.

Хътън трябва да се справи и със стриктният психологически контрол, който се упражнява от медиците.

Тя трябва да им докаже, че има нужните ментални сили, за да се справи с предстоящите трудности, както и че ще запази желанието си да изпълнява необходимите процедури по възстановянате и рехабилитация, които, както се оказва, отнемат години.

Цели 9 от 10 души, чакащи за трансплантация, не се справят с изискванията, поставени от професор Кай – специалистът, който извършва операцията.

Тези на пръв поглед сурови мерки са жизнено необходими за успешното усвояване на ръцете. Пациентите трябва да могат да се справят с постоянното напомняне, че са преживели трансплантация, защото за разлика от сърцето или бъбрека, те са пред очите на реципиента си постоянно.

За щастие Корина притежава необходимите качества. Ярко доказателство за това е животът, който води, независимо от ужасните последици на сепсиса.

След боледуването тя създава благотворителна организация, която подкрепя хора с ампутации, и живее изключително активно.

След дълго чакане и множество трудности, на 6 януари 2019 идва моментът на... 12-часовата интервенция.

Това е сложна медицинска процедура, в която медиците трябва да свържат костите, тъканите, нервите, артериите и вените между тялото и ръцете. Всичко това трябвало да се извърши за едва 2 часа.

"Знаех, че те са мои, споделя за момента. Не ми изглеждаха чужди (ръцете - бел.ред.), споделя чувствата си в първите моменти след операцията Корин.

Три седмици след интервенцията тя вече е у дома и започва ежедневно да прави упражнения. Един път дори сортира три часа играчките на Рори, претоварва се, а това налага посещение в болницата.

"Не чувствах болка и не знаех, че правя нещо грешно", споделя тя за премеждията си.

Независимо от трудностите напредакът идва бавно и постепенно. Понякога упражненията са по четири часа на ден.

Корин Хътън споделя, че не е забравила, че без съгласието на семейството на донора никога е нямало да получи възможността отново да живее пълноценно. Веднага след операцията тя им е написала благодарствено писмо, а впоследствие се е запознала с тях.

Споделя, че нейната дейност за подкрепа на хората с ампутации, ги кара да се чувстват утешени след загубата на техния близък.

Превод: GlasNews.bg