Марике Верворт обяви преди две години, че планира да прекрати живота си, тъй като вече не издържа на болката от дегенеративното ѝ гръбначно заболяване.

Освен златните отличия, Верворт от Белгия спечели сребърни медали на параолимпийските игри в Лондон в състезанията с инвалидни колички и още два медала в Рио де Жанейро по време на Параолимпийските игри през 2016 година.

Верворт живя с непрекъсната болка. Казвала е, че често ѝ се е случвало да спи само 10 минути нощем, единственото, което я поддържало бил спортът.  

Тя казва: "Трудно е за тялото ми. При всяко движение изпитвам болка. За всяко състезание тренирам усилено. Обучението, ездата и състезанията са лекарство за мен".

Марике беше категоричен привърженик на правото на евтаназия, което е законно в Белгия: "Наистина се плаша, но евтаназията ми дава много спокойствие. Ако нямаше такъв закон, мисля, че вече щах да съм се самоубила. Смятам, че ще има по-малко самоубийства, когато всяка държава приеме евтаназията. Надявам се всички да разберат - това не е убийство".

Върворт имаше и епилептични припадъци.

Лоялен лабрадор на име Дзен се "грижеше" за нея и я лаеше, в моментите на гърч. Освен това ѝ помагаше с пренасянето на хранителни стоки до вкъщи.

"Трябва да живеете всеки ден и да се наслаждавате на малките моменти. На всеки, утре може да се случи да катастрофира и да умре, или сърдечен удар. Може утре да е за последно", споделя тя.

Превод: Glas.bg