Бивш директор на колеж в източния индийски щат Одиша беше осъден на доживотен затвор заради пратка-бомба, която уби младоженец и неговата леля през 2018 г.

Съдът призна 56-годишния Панджилал Мехер за виновен в убийство, опит за убийство и използване на експлозиви в случая, известен в Индия като „брачната бомба“, който шокира страната, пише BBC.

Бомбата, маскирана като сватбен подарък, била доставена до дома на 26-годишния софтуерен инженер Саумя Шекхар Саху само дни след сватбата му.

Когато двойката отворила пакета, той избухнал — убивайки Саумя и неговата 85-годишна пралеля Джемамани Саху, а съпругата му Рийма, която отворила пакета, била тежко ранена. Въпреки че съдът призна аргумента на прокуратурата, че става дума за „зверско“ престъпление, той отказа да го класифицира като „най-рядко срещаните случаи“, които заслужават смъртна присъда.

Експлозията през февруари 2018 г. се случила в Патнагарх, тих град в района Болангир, Одиша.

Жертвите били женени само от пет дни и приготвяли обяд, когато пристигнала пратка. Тя била адресирана до Саумя и изглеждала като сватбен подарък, уж изпратен от град Райпур в щата Чатисгар, на повече от 230 км разстояние.

Когато Саумя дръпнал връвчицата, за да отвори пакета, мощен взрив разкъсал кухнята, убивайки него и леля му, а 22-годишната Рийма оцеляла с тежки изгаряния, пробито тъпанче и тежка психическа травма.

След продължително разследване полицията арестувала тогава 49-годишния Мехер — преподавател и бивш директор на местен колеж, където работела майката на Саумя.

Разследващите установили, че Мехер таял злоба заради професионално съперничество и внимателно планирал атаката. Той използвал фалшиво име и адрес, за да изпрати бомбата от Райпур, избирайки куриерска услуга без видеонаблюдение или сканиране на пратки.

Бомбата пътувала над 650 км с автобус, минавайки през много ръце, преди да бъде доставена. Според разследващите това било примитивно, но смъртоносно устройство, увито в юта и нагласено да избухне при отваряне.

Пратката носела фалшивото име „СК Шарма“ от Райпур. Седмици наред нямало заподозрени. Полицията проверила хиляди телефонни записи и разпитала над 100 души, включително човек, който бил отправил заплахи след годежа на Рийма — но без резултат.

През април анонимно писмо стигнало до местния полицейски началник. В него се твърдяло, че бомбата била изпратена под името „СК Синха“, а не Шарма, и загадъчно се намеквало за мотиви като „предателство“ и пари.

Писмото твърдяло, че трима мъже са „поели проекта“ и вече са „извън обсега на полицията“. То споменавало „предателството“ на младоженеца и пари — намеквайки за отхвърлена любов или имотен спор — като мотиви.

Писмото обърнало разследването.

Арюн Ботра, полицейски служител, който тогава ръководел криминалното звено в Одиша, забелязал, че ръкописът на получаването на пакета бил погрешно прочетен: приличал повече на „Синха“, отколкото на „Шарма“.

Ключово било, че авторът на писмото изглежда знаел това — нещо, което само изпращачът би знаел.

Полицията вече вярвала, че заподозреният е изпратил писмото сам.

„Стана ясно, че подателят знае повече за престъплението от нас. Като написа, че е пратено от посредник, той искаше да ни убеди, че престъплението не е дело на местен човек. Искаше да го вземем насериозно, затова сякаш сам се издаде, като посочи грешката, която бяхме направили,“ каза Ботра пред мен през 2018 г.

Майката на жертвата, учителка в колеж, разпознала стила на писане и изразите като на свой колега — Мехер, бивш директор, когото тя била заменила.

Първоначално полицията била отхвърлила съперничеството на работното място като рутинна академична политика. Сега Мехер станал основен заподозрян.

При разпит първоначално той дал невероятна версия за това как бил принуден да достави писмото под заплаха.

Според полицията по-късно той признал: складирал фойерверки по време на празника Диали, извлякъл барута, направил бомбата и я изпратил от Райпур чрез куриер.

Той уж оставил телефона си вкъщи, за да си осигури алиби, и избягвал видеонаблюдение, като не купил билет за влак. Мехер дори присъствал и на сватбата, и на погребението на жертвите.