В контекста на ескалиращата ситуация във Венецуела световните медии публикуват портрет на президента Николас Мадуро, след като по-рано днес американският президент Доналд Тръмп заяви, че Мадуро е бил заловен от американски сили. Администрацията на Тръмп от месеци оказва натиск Мадуро да се оттегли, като го обвинява в ръководене на наркокартели и други тежки престъпления — твърдения, които Каракас отрича.

Мадуро е роден на 23 ноември 1962 г. в семейство от работническата класа и е син на профсъюзен лидер. В ранните си години работи като шофьор на автобус — период, съвпадащ с неуспешния опит за преврат през 1992 г., оглавен от армейския офицер Уго Чавес.

Той се включва активно в кампанията за освобождаването на Чавес от затвора и се превръща в пламенен поддръжник на неговата лява политическа програма. След избирането на Чавес за президент през 1998 г. Мадуро печели място в парламента, по-късно оглавява Националното събрание и става министър на външните работи, пътувайки по света за изграждане на международни съюзи чрез програми, финансирани от петролни приходи.

Посочен от Чавес за свой наследник, Мадуро поема властта през 2013 г. След това страната изпада в дълбок икономически срив — с хиперинфлация, хроничен недостиг на стоки и масова емиграция. Управлението му е белязано от обвинения за манипулирани избори и сериозни нарушения на човешките права, включително жестоки репресии срещу протестите през 2014 и 2017 г.

Правителството на Мадуро е подложено на строги санкции от САЩ и други държави. През 2020 г. Вашингтон повдига обвинения за корупция и други престъпления, които президентът отхвърля. През януари 2025 г. той положи клетва за трети мандат след изборите през 2024 г., широко осъдени от международни наблюдатели и опозицията като фалшифицирани. Хиляди протестиращи бяха арестувани.

Миналия месец мисия на Организация на обединените нации за установяване на фактите съобщи, че Боливарската национална гвардия е извършвала сериозни нарушения на човешките права и престъпления срещу човечеството в продължение на повече от десетилетие, често безнаказано и насочени срещу политически опоненти.

Репресивният характер на управлението бе допълнително подчертан и от присъждането на Нобеловата награда за мир за 2025 г. на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, която властите в Каракас не допуснаха да участва в президентските избори през 2024 г.