Първата мощна магнитна буря за 2026 година официално приключи, като се нареди сред най-значимите геомагнитни събития на XXI век. Геомагнитните индекси излязоха от опасната „червена зона“ около 16:00 ч. българско време на 21 януари и се стабилизираха на ниво Kp = 3–4, съобщават от Институт за космически изследвания на РАН.

Какво предизвика бурята

Причината е изключително мощно слънчево изригване от клас X1.9, регистрирано на 18 януари в активен регион AR 4341. По време на изригването този регион се е намирал директно на линията Слънце–Земя, което е направило въздействието му особено силно.

Според астрономи това изригване е било необичайно не само със силата си, но и с изключително мощната радиационна буря, която го е съпътствала – рядко явление дори при толкова силни експлозии.

Почти абсолютен рекорд по радиация

Данните показват, че потокът от високоенергийни протони край Земята е достигнал около 37 000 единици, което превишава „червения“ праг хиляди пъти и е 20 пъти по-високо от типичните стойности при най-силните изригвания от настоящия слънчев цикъл.

Тази стойност почти изравнява абсолютния рекорд от XX век. Радиационният удар е бил толкова силен, че деактивира сензорите на космическия апарат ACE, използван за мониторинг на слънчевия вятър. Затова точната скорост на плазмените изхвърляния, ударили магнитосферата на Земята, остава неизвестна.

Колко силна беше магнитната буря

По магнитна интензивност бурята е достигнала ниво G4.7, много близо до максималната категория G5. Така тя остана само крачка под абсолютния рекорд, поставен по време на изключителната буря през май 2024 г.

Продължителността на събитието е била около 42 часа, което също го нарежда сред най-дългите и устойчиви геомагнитни смущения през последните десетилетия.

Полярни сияния на необичайни ширини

Бурята предизвика изключително ярки полярни сияния, наблюдавани в големи части на света, включително на нетипично южни ширини, дори в района на България. Подобни мащабни сияния са характерни само за най-мощните геомагнитни бури.

Какво следва

В момента: параметрите на слънчевия вятър са се нормализирали, плазменият облак вече се отдалечава и се насочва към орбитата на Юпитер, Слънцето остава в умерено активна фаза. Учените не изключват нови изригвания и слаби магнитни бури, но подчертават, че повторение на толкова мощно събитие в близко бъдеще е малко вероятно.

Според експерти от NASA и ESA, настоящият слънчев цикъл е в близост до своя максимум, което обяснява зачестилите силни изригвания. Въпреки това буря с толкова екстремна радиационна компонента остава изключение дори за този активен период.