През 1961 г. Хоакин Рудолф успял да избяга от един от най-ужасяващите диктаторски режими в историята. Няколко месеца по-късно доброволно решил да си проправи път обратно към него.
Всичко започнало с едно почукване на вратата.
Тогава Хоакин бил 22-годишен студент по инженерни науки. Бил в своята стая, в общежитията в Западен Берлин. Бил там от няколко месеца. Като всеки нормален студент Хоакин учил, излизал да слуша джаз по нощните клубове и снимал през свободното си време.
Когато на вратата се почукало, Хоакин станал и отворил. На прага му стояли двама италиански студенти. Познал лицата им, подминавали са се неведнъж по коридорите. Този път го молели за помощ. Трябвало да измъкнат един свой приятел от Източен Берлин. И трябвало да прокопаят тунел.
Всичко това се случило през октомври, далечната 1961 г., Берлинската стена била издигната преди едва 2 месеца и никой не знаел колко дълго ще се задържи. Колко дълго Германия ще бъде разединена, а близки, приятели, семейство - разделени. Стената, разбира се, била направена с цел - да попречи на хората, които се опитвали да избягат от комунистическия режим на Изток и да потърсят по-добър живот на Запад.
Стената била издигната с огромна скорост. Само за една нощ десетки хиляди войници вдигнали бетонната преграда. Когато слънцето се показало през целия град минавала Берлинската стена. Минавала през паркове, детски площадки, гробища, площади. Тази стена променила Берлин за една нощ - 13 август 1961 г. И… така започнали бягствата.
Хоаикин сам си проправил път през полетата на Източна Германия и точно на зазоряване успял да стигне в така бленувания Запад. Започнал нов живот. Започнал да учи. И така един ден се озовал с двама италианци пред вратата на общежитието му, които го молели за помощ.
Онова, което искали обаче било Хоакин да се върне обратно към мястото, от което бил избягал. Можело да го хвърлят в затвора. Можело дори да го убият. Но той се съгласил въпреки това.
Откъде започваш нещо подобно? Хоакин и приятелите му били млади хлапаци… как за Бога да прокопаят тунел?
Започнали с карти на Берлин. Заели ги от свои приятели, които били близки до правителството. Внимателно проучили евентуалния маршрут на тунела - откъде да минат, как да пропуснат водопроводната система.
Избрали "Бернауер Щрасе". Доста смел ход от тяхна страна.
През 60-те години на миналия век тази улица била световноизвестна, защото именно през средата и преминавала Берлинската стена. Винаги имало хора - дори тогава се стичали туристи, които да се снимат там. Да решиш да копаеш тунел под "Бернауер Щрасе" е нещо като да изкопаеш тунел под "Таймс Скуер% в Ню Йорк или… по средата на "Витошка" в София. И то да го направиш незабелязано.
След това трябвало да решат откъде точно да започнат да копаят. Намерили фабрика за коктейлни сламки една сутрин, представили се на собственика. Как? Естествено, не заявили за грандиозния си план да прокопаят тунел между двете части на разединена Германия. Били джаз музиканти и им трябвало място за репетиции.
Но той много добре знаел какво имат наум. Самият собственик бил беглец от Източен Берлин и с радост решил да предостави своето мазе за техните цели.
Единият проблем бил решен. Сега трябвало да намерят мазе в Източна Германия, където да излиза другия край на тунела. Намерили мазе на свой приятел, но не му казали. Някак успели да намерят друг човек, който да се промъкне, да открадне ключовете от апартамента и да направи копия, така че да могат да влязат.
И сега трябвало да намерят хора, които да им помогнат с копаенето. Ето това вече била наистина трудна задача.
Западен Берлин бил град, пълен със шпиони на ужасяващото Щази. Мисията на най-силното звено в източно-германското правителство била една - да слуша и да знае всичко - какво мислите, защо го мислите, за кого искате да се ожените. Всичко. Имали стотици хиляди информатори внедрени в правителството, бизнеса, болницата, училищата… Навсякъде.
В крайна сметка, след много усилия Хоакин и другите намерили още трима студенти, на които мислили, че могат да имат вяра. И те наскоро се измъкнали от лапите на съветска Германия. Най-доброто в случая било, че всички участници в опасния замисъл били инженери. Следователно - имали някаква идея как точно да прокопаят тунел.
На последно място - трябвало да се сдобият с инструменти.
Една вечер прескочили една стена, разделяща гробище и задигнали какво ли не - колички, чукове, лопати и гребла.
През следващите няколко вечери копали право надолу. Почти два метра. След това започнали да копаят хоризонтално, на изток. Било много трудно, прекарвали часове само да пробият малко парче в земята.
Не след дълго обаче някак намерили ритъма си и работата потръгнала. След няколко седмици вече били изнемощяли, ръцете им - покрити с рани, гърбовете им - изкривени от умората. Дори не били близо до границата. Трябвали им още хора. И пари.
Тогава се появила фигурата на американския телевизионен продуцент Рувен Франк. Той самият бил запленен от историята на Берлин и търсил начин, за да я разкаже. Бил там когато стената била вдигната и искал някак да обясни всичко, което се случва, отвъд вестникарските заглавия.
Франк бил една от най-влиятелните фигури в медийния свят на САЩ по онова време. И така една сутрин се появила идеята: Ами ако можем да открием история за бягство точно в момента? Щяло да е нещо революционно в телевизионния свят, независимо какво се случи.
Историята за бягство била историята на Хоакин.
Франк споделил идеята си с кореспондента на телевизията NBC в Берлин - Пиърс Андертън, който за секунди се влюбил и веднага започнал да работи по нея. Било въпрос на време Андертън са успее да се свърже с Хоакин и останалите.
Така и станало. Отвели журналиста до тунела, показали му всичко, а той се впечатлил и.. искал да снима. И тогава те му поставили своите условия - трябвало да си плати.
Успелият продуцент Франк веднага се съгласил и процедурата била задвижена за отрицателно време. Бягството било финансирано от една от най-големите телевизионни мрежи в САЩ - нещо напълно революционно.
Имали нови инструменти, наели повече хора… До края на юни 1962 г. студентите вече били доста напреднали. Копали в продължение на 38 дни, по 8 часа дневно.
С помощта на парите и инженерната мисъл Хоакин успял да направи чудеса - вече имало релси за количката, за да се движи по-лесно и да изнася пръстта, имало лампи, метални подпори, била изградена и вентилационна система.
В крайна сметка стигнали мъртвата зона до границата - тихата линия, осеяна с въоръжена охрана, която чакала точно това - ентусиасти, копачи на тунели… Хоакин и приятелите му не са първите. Били обаче толкова близо… дори чували пазачите да си говорят.
Една нощ Хоакин чул нещо да капе. Имало теч и за няколко часа тунелът започнал да се пълни с вода. Една от тръбите явно се била спукала. Ако водата продължавала да приижда, всички усилия щели да потънат в небитието.
И тогава измислили доста рискован план (като всичко, с което се били захванали до онзи момент всъщност) - да се обадят на властите в Западен Берлин, които да дойдат и да поправят тръбата.
За тяхна изненада от там се съгласили. Но въпреки това вътре вече имало достатъчно вода и щяло да отнеме месеци всичко да изсъхне.
А били толкова близо… само 50 метра ги деляли от заветното мазе от другата страна. Там били всички онези хора, до които така бленували да стигнат - сестри, любими…
Вече било юли 1962 - почти година след издигането на стената. Вече имало електрическа тел, мини, прожектори… И ако това не спре някой самоотвержен беглец - стражите били с пистолети, автомати… били въоръжени до зъби.
Но въпреки това всеки месец някой успявал.
Хоакин и останалите нямало как да чакат повече тунелът да изсъхне. Тогава разбрали за съществуването на втори тунел, който вече бил започнат, но отдавна бил изоставен и недовършен. Тогава студентите, които го започнали потърсили помощта на Хоакин и предложили всички да обединят усилия в името на общото благо. Било златна възможност.
С известни усилия успели. Били под заветната си цел, която се изместила малко с времето, но все пак били от другата страна.
През следващите няколко седмици се правили обходи от единия до другия край на тунела и постоянно се предавала информация от едните на другите. Така била фиксирана датата за бягство - 7 август.
Точно ден, преди това, един от студентите-организатори на целия план довел нов човек, който искал да избяга. Зигфрид Уусе се представил за фризьор и доброволствал като последния човек, който ще даде информация на хората от другата страна. Вместо това обаче отишъл директно до своя началник в Щази и изпял всичко.
Оказало се, че не е никакъв фризьор, а информатор. Бил внедрен 6-месеца по-рано и издал датата на бягството. 100 души се очаквали от другата страна.
И така по петите на Хоакин хукнали служителите на разузнаването на Източна Германия. Щази били на път да провалят най-голямата операция за бягство в Западен Берлин.
На 7 август бил заложен капан. Когато всички отишли на заветното място, Щази ги посрещнали с оръжия. Обратно на другия край на тунела Хоакин и другите двама приятели се готвели за операцията.
Били ужасени, никога не са правили нещо подобно. Не знаели какво ще намерят от другата страна. Въоръжили се с каквото намерят - брадви, чукове, дрелки… някак успели да се докопат и до пистолети и стар автомат от Втората световна война.
Започнали бавно да пълзят по тунела. Часът бил 4 следобед. До мястото вече се стичали хора, които били прибирани от държавните агенти и извозвани с автомобили. Капанът бил жесток. А отдолу - Хоакин и останалите нямали идея и продължавали според плана.
Тогава по радиостанцията се чул глас, който ги викал обратно. Съобщил им лошата вест. Операцията била провалена. Но от другата страна чакали хора, които разчитали на тях. Операцията трябвало да продължи. Пробили входа в дневната и използвали малко огледало, за да видят дали в стаята няма хора.
Било тихо, твърде тихо. Имало агенти на Щази. Хоакин се промъкнал и дори видял един отвън. Били въоръжени и дори се готвели да щурмуват стаята. Изходът бил само един, ако намерят вътре Хоакин и приятелите му - щели да ги преследват до тунела и да ги гръмнат вътре.
Тогава по радиостанцията се чул глас. Някой съобщил, че момчетата-бегълци имали картечница. Агентите на Щази били само с автомати и трябвало да изчакат подкрепление.
Точно това спасило Хоакин и другите. Имали достатъчно време да избягат. Агентите обаче имали десетки заложници, които да вербуват. Последвали още арести, осъдени…
И точно когато човек би си помислил, че операцията е приключила завинаги, Хоакин и момчетата решили да опитат отново. Никой не знаел за съществуването на втория тунел. Онзи, който бил намокрен и който вероятно вече бил изсъхнал.
Новата дата била 14 септември. След сложна координация всичко в крайна сметка минало по план. Десетки хора намерили бягство, а операцията била заснета от камерите на американската телевизия.
