Достъпът до чиста вода е човешко право - право, което половината свят скоро може и да няма.

От приблизително 8 милиарда души на Земята, повече от 4,4 милиарда нямат достъп до безопасно управлявана питейна вода, съобщават изследователи в сайта Science. Оценката, базирана на компютърни симулации на данни от страни с ниски и средни доходи, е повече от два пъти по-висока от официалнара цифра, изчислена от Световната здравна организация.

„Следователно броят на хората, чието основно човешко право на безопасна питейна вода не се спазва, може да бъде значително подценен“, казва екологичният микробиолог Естер Грийнууд от института за водни изследвания в Дюбендорф, Швейцария.

Това отчасти се дължи на факта, че може да бъде трудно да се съберат данни за броя на хората, използващи безопасно управлявани водни услуги, особено в региони с ограничена технология. Непълната информация създава предизвикателства за международните усилия за разширяване на достъпа до чиста вода. Новата работа има за цел да помогне за затварянето на тази празнина, казва Гринууд.

Използвайки компютърна симулация, която интегрира данни за околната среда с данни от проучвания от близо 65 000 домакинства по целия свят, Гринууд и колеги генерираха карти за 135 държави, показващи области, които вероятно са имали безопасно управлявани услуги за питейна вода през 2020 г. Сравнявайки тези карти с данните за населението от УНИЦЕФ, екипът изчисли колко хора нямат чиста питейна вода.

Регионите с най-малко използване на чиста вода включват Субсахарска Африка, Южна Азия и Източна Азия, установи екипът. Най-често срещаните ограничаващи фактори за безопасен достъп до питейна вода включват бактериално и химическо замърсяване, както и недостатъчна инфраструктура. Например приблизително 650 милиона души в Африка на юг от Сахара нямат услуги за питейна вода в или близо до домовете си, установиха изследователите. 

Страните с високи доходи не са включени в анализа, но екипът признава, че някои популации в тези страни също вероятно нямат адекватен достъп до безопасна питейна вода.

Новата оценка може да не замени официалното преброяване, което се основава на данни, предоставени от страната, а не на проучвания и симулации, казва изследователят на водните решения Грегъри Пиърс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. „Малко вероятно е тези, които изготвят официалните оценки, да се съобразят само с използването на тези методи, защото в тях има много повече прогнози.“

Все пак Пиърс иска новата оценка да стимулира по-нататъшни инвестиции в усилията за изследване и да направи чистата вода по-достъпна, което ООН класифицира като човешко право. „Ние инвестираме в тях от доста време като глобална общност, но всъщност никога не сме засилили порядъка на величината“, казва той. „Така че се надяваме, че това ще доведе до това, което е необходимо за затваряне на празнината.“