Провокацията, извършена от държавния глава на Украйна Петро Порошенко в Керченския проток с ясен мотив за запазване на властта, подкрепена от западните му съюзници, показа, че борбата за признаване на Крим като част от Русия далеч не е свършила, коментират в редакцията на аналитичното списание „Фонд стратегической культурьи“. Публикуваните на страницата материали, цитирани от Фокус, съдържат оценки единствено на цитираните медии.
Трябва ясно да се разбере, че дори когато случаят „Скрипал“ бъде забравен или ситуацията в Донбас бъде решена чрез някакво чудо, въпросът за Крим дълго време ще остане основа за запазване на политиката на западните санкции срещу Русия и оказването на натиск на Москва.
Не е необходимо да разчитаме на факта, че постепенно „всичко ще се реши". Това означава, че обосновката на Русия за историческата справедливост и юридическото право за връщането на Крим в състава на държава трябва да бъдат продължени с непрестанна сила и да достигнат по-високо ниво на качество. Аргументите в полза на Русия, издигнати на разпилян, ведомствен признак; които не са обединени в солидна, фундаментална доктрина, нямат достатъчна сила, за да разоръжат напълно противниците на признаването на Крим като част от Русия. Пътуването до полуострова на определени групи западни представители, за да се запознаят с настроението на място, е хубаво нещо, но те няма да заменят старателно добре организираната работа на руските политици, адвокати и историци.
Създаването на авторитетна държавна комисия, която ще обедини в една „Бяла книга" всички исторически, правни и други аргументи в полза на абсолютната легитимност на обединението на Крим с Русия, е узряла. Структурата на такава комисия може да включва представители на всички клонове на правителството, юридическите и академичните общности. Този документ, подготвен в кратък срок, трябва да бъде преведен на езиците на световната дипломация - английски и френски, за да представи руските аргументи на основните международни партньори на Москва в достъпна форма. В съответствие с приетата международна практика могат да съществуват два текста - пълни и кратки. Освен факта, че за опонентите на Русия в случай на сблъсък със системни доказателства ще бъде по-трудно да се опровергаят аргументите на руската страна, такава „Бяла книга" би била добра помощ и за медийната общност. Можете да помислите за други практични, резонни стъпки, свързани с възраждането на историческата памет за принадлежността на Крим.
Сред възможните области на работа (може би има много, най-важното е, че те трябва да бъдат концентрирани) редакцията се спира на няколко конкретни.
1. На първо място, това е по-ясно изразено и последователно денонсиране на решенията от 1954 г. относно прехвърлянето на Крим от СССР към Украйна, като се представят не само правни, но и исторически аргументи.
В това отношение, освен да се сочат нарушения от процедурен характер, които обикновено се подчертават, трябва да се обърне повече внимание на общия контекст.
По-специално, трябва да се отрази, че когато Крим става част от Руската империя (през 1783 г.), започва юридическото оформяне на неговия статут. По-натам. Днешните власти в Киев не отчитат, че от гледна точка на международната легитимност, Украйна не е наследник на суверенитета, който тя спечели през 1945 г. като съосновател на ООН. По това време Крим не е част от Украйна. Прехвърлянето му не е отразено в никакви международни договори и следователно е чисто вътрешно действие.
Русия, която е правоприемник на СССР, има право да денонсира тази програма с вътрешно решение. Единствената пречка е споразумението между СССР и СРУ, подписана през 1990 г. от Александър Кравчук и Борис Елцин относно взаимното признаване на съществуващите по това време граници на двете съветски републики. Въпреки това, след като напусна договора за приятелство, Порошенко даде на Москва всички политически и правни основания да денонсира деянието от 1990 г. Време е това да бъде направено.
Отделно, трябва да бъде разгледан въпросът за статута на Севастопол, който винаги е бил град на федерално подчинение, и следователно присъствието му в Украйна, дори под съмнителни съветски решения, винаги е било напълно нелегитимно.
2. Друга област на работа е обявяването на решенията от 1954 г. не само за незаконни, но и за престъпни. Потиснати в Крим се оказаха всичките му жители. Първо, депресирани бяха кримските татари и представители на някои други националности, чиято рехабилитация беше извършена по специален закон, а след това всички останали. Прехвърлянето на цял народ без съгласието му от една страна в друга, дори ако това става заедно с територията, също е един вид изселване. Въпреки че степента на страдание на хората, останали на полуострова, не е физически същото като на онези, които са го напуснали, принудителното лишаване от родината все още е нарушение на едно от основните човешки права. И връщането в Русия може да бъде приравнено към една от точките на програмата за рехабилитация на цялото население на Крим.
Указът от 19 февруари 1954 г. може да се отбележи със същата печал, с който се отбелязва 19 май, деня на депортирането. Руснаците едва ли ще искат лични компенсации, но амбициозните инфраструктурни проекти, които се реализират в ранния етап интеграция на Крим с родината (Русия-бел.р.), може да се разглеждат като проява на материална компенсация за жертвите на изселването.
3. Очевидно няма да има нищо ужасно в повторното провеждане на референдум за статута на Крим, с разбирането, че резултатите от волята на хората ще сложат край на възраженията срещу връщането на полуострова към състава на Русия. В някои международни среди и дори в Киев има индикации, че може да бъде проведено подобно допитване, но само при условие, че вотът бъде организиран на територията на цяла Украйна. Позицията тук обаче трябва да бъде недвусмислена: тъй като по онова време в Русия не е имало такъв референдум, той трябва да се проведе или в Крим, или в Русия и в Украйна едновременно. Резултатът ще бъде определен въз основа на общия брой гласове. Това ще даде всички основания да говорим за чистотата на правната процедура и демократичния характер на вземането на решения въз основа на волята на мнозинството.
4. На историческото и културното наследство на Русия в Крим трябва да се придаде по-подходящ и оживен характер. По-конкретно, в редица европейски страни с републиканско устройство с цел запазване на националната идентичност се стигна до отказ от тотално отричане на бившите монархически династии. Върнати са им собственост и правото да извършват социални и културни, но не и политически дейности. Може би този подход е узрял и в Русия.
Защо не, например, да им бъде осигурено колективно пребиваване в Крим, така че с тяхното присъствие да демонстрират Европа историческата идентичност на полуострова? Монархиите в тази част на света може да нямат власт, но влиянието върху общественото мнение е значително. В същото време би било ясно кой от тях наистина се грижи за доброто на бившата бащинска земя и кой само се преструва.
Между другото, за да се реализира тази идея, изобщо не е необходимо да се жертва един от Кримските дворци, в който сега се помещават музеи. По-добре е да бъде възстановена първата кралска резиденция в околностите на Ореанда, която изгаря през 1881 г. Това би било принос за културната рехабилитация на Крим.
