В момента световната политика не изглежда единна, във връзка с това учените решиха да проверят кои страни по света биха могли да се изхранват самостоятелно. Проучването показа, че само една страна в света би могла да направи това.

Проучването е проведено от учени от университета в Гьотинген и университета в Единбург. Екипът е събрал данни за производството на храни от 186 страни по света. Резултатите показват, че южноамериканската страна Гвиана е единствената, която може да бъде напълно самодостатъчна във всичките 7 основни хранителни групи, съобщава Science Alert.

На второ място са Китай и Виетнам, които произвеждат достатъчно храна, за да задоволят търсенето на населението в 6 от 7 категории.

Само една от седем държави постига квоти в 5 или повече хранителни групи, докато повече от една трета са самодостатъчни в 2 или по-малко групи.

Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен не постигат самодостатъчност в нито една хранителна група.

Как всяка държава се класира по отношение на задоволяване на нуждите на населението си в седем ключови хранителни групи. (Stehl et al., Nat. Food., 2025)

Дори икономическите съюзи на няколко държави показват подобни тенденции. Например, Съветът за сътрудничество в Персийския залив постига самодостатъчност само в месото, а съюзите в Западна Африка и Карибите постигат цели само в две групи. Нито един от тези икономически съюзи не произвежда достатъчно зеленчуци, за да изхрани цялото си население.

Повечето страни разчитат на търговията, за да запълнят тези празнини. Но много от тях все още зависят от един търговски партньор за повече от половината от вноса си, което ги прави особено уязвими към пазарни сътресения.

Поддържането на разнообразни търговски мрежи между държавите и регионите е от решаващо значение за бъдещите доставки на храни, казват авторите на изследването.

„Международната търговия с храни и сътрудничеството са от съществено значение за здравословното и устойчиво хранене. Силната зависимост от вноса от отделни страни обаче може да ги направи уязвими. Изграждането на устойчиви вериги за доставки на храни е от решаващо значение за осигуряване на общественото здраве. Изграждането на устойчиви вериги за доставки на храни е наложително за осигуряване на общественото здраве“, казва Йонас Щол, икономист по развитието в Университета в Гьотинген.