Все по-сурови санкции, а сега и тропот на ботуши: година след като се оттегли от иранското ядрено споразумение, Доналд Тръмп се придържа към своя "максимален натиск" върху Иран, без особено ясна цел, но с риск от ескалация или дори конфронтация.

Вчера първата годишнина от оттеглянето на САЩ от този международен документ, от който се очаква да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие, беляза нов обрат в предизвиканата от американското решение криза: след като дълго време заемаше изчаквателна позиция, Иран престана да се съобразява с някои от наложените на ядрената му програма ограничения.

Това ли е било тайното намерение на американския президент? Да, казват в тесен кръг някои европейски дипломати: политиката му цели да тласне Иран на свой ред да затръшне вратата, за да убеди най-после европейските съюзници да се присъединят към широката антииранска коалиция, която засега Вашингтон се затруднява да състави.

"Ако целта на правителството е да поеме риска от пълно разпадане на ядреното споразумение, политиката му е на прав път. Ако Иран напусне споразумението, правителството на САЩ ще получи повече подкрепа за конфронтационния му подход", каза Далиа Даса Кей от мозъчния тръст Ранд корпорейшън.

САЩ твърдят, че не са си поставяли такава цел. Те обаче се възползваха от иранското съобщение, за да подновят призивите си към международната общност да се присъедини към тяхната "кампания на максимален натиск".

При все това реакцията на Ислямската република на този етап остава ограничена.

Риск от ескалация

Преустановените вчера ангажименти отговарят на клаузи, които вече бяха отхвърлени от американска страна и следователно са "относително скромни и обратими мерки", казва Сюзан Малони, заместник-директор на програмата за външна политика във вашингтонския институт "Брукингс".

На същото мнение е Кентен Лопино, френски научен сътрудник в американския Център за стратегически и международни изследвания. Той смята за по-обезпокоителен ултиматума на Техеран, който заплаши да отиде и по-далеч, ако европейците до два месеца не успеят да му гарантират някакви икономически печалби въпреки американските санкции.

"До момента иранците изглежда искаха да печелят време, но има риск този ултиматум да предизвика ескалация", предупреждава той.

Защото правителството на Тръмп, което обеща да наложи "най-тежките санкции в историята", за да накара Иран да се огъне, успоредно с това разгръща своята програма. След като възстанови всички санкции, които бяха отменени в рамките на споразумението от 2015 г., по-специално срещу иранския петрол и финансови институции, вчера то санкционира износа на метали и заплаши с нови наказателни мерки.

Какво точно иска да постигне Вашингтон?

"Промяна на поведението" на иранския режим, уверява американското правителство. САЩ смятат, че кампанията им на натиск започва да дава резултати с тласкането на иранската икономика в рецесия, но и с пресичането на парични потоци, които досега са финансирали "дестабилизацията" на Близкия изток.

Преди една година американската дипломация изброи дванадесет драстични условия за възобновяване на връзките с Техеран. "Към днешна дата нито едно от тях не е изпълнено и всичките изглеждат недостижими", констатира Кентен Лопино. Това не спира Доналд Тръмп да повтаря как се надява "някой ден да се срещне" с иранските лидери за договаряне на ново споразумение.

Смяна на режима?

Затова и се множат спекулациите какви са истинските цели на правителството му. "Ако наистина идеята е да бъде накаран Иран да седне на масата за преговори или да промени поведението си в региона, трудно може да се каже, че американската политика е успешна", казва Далиа Даса Кей.

Поради това някои се питат дали смяната на режима в Техеран не е крайната цел поне на част от обкръжението на милиардера републиканец, например на съветника му по националната сигурност Джон Болтън, който е известен "ястреб". Още повече, че през последните дни Белият дом за пръв път пренесе кампанията си на натиск във военната област с изпращането на самолетоносач и бомбардировачи Б-52 в Залива, за да контрира "надеждни сведения за заплахи от предстоящи атаки" на Иран срещу американски интереси.

Редица конгресмени демократи се тревожат от подобна стратегия, която според тях може само да въвлече САЩ в "неизбежна война" с иранския режим.

Според Далиа Даса Кей се намираме в опасна фаза, защото сегашната ескалация може да прерасне в конфликт.

"Не смятам, че това е необратимо придвижване към война", казва обаче Сюзан Малони. Още повече, че Доналд Тръмп гласовито обявява намерението си да сложи край на скъпоструващите и безкрайни конфликти в чужбина.

"Американският наратив и сценография около военно дислоциране, което е планирано от по-рано и се вписва в редовни учения, всъщност са част от стратегията на максимален натиск", съгласява се Кентен Лопино. "Има обаче риск от инцидент", предупреждава същевременно той.

(От БТА)