“Тетрисът” е една гениална идея. И като всяка подобна хрумка, изобретяването на една от най-великите игри в историята, е дошло напълно случайно.
Алексей Пажитнов бил софтуерен инженер в Съветската академия на науките в Москва. Той трябвало да изпробва нов тип компютър - Електроника 60. За да го направи, програмирал много простичка игра, подобна на пъзел, с който си играел като дете. Щяло да установи колко точно мощен бил компютъра и в същото време - да донесе малко развлечение.
Едва ли обаче имал представа, че тази игра ще се превърне в най-великата, най-пристрастяващата и най-успешната игра на всички времена.
6 юни, 1984 г.
Играта “Тетрис” тъкмо започнала своето пътуване, някъде отвъд жестоката и непробиваема желязна завеса. Идеята била много проста - геометрични формички падат на игралното поле, а междувременно играча се опитва да ги подреди в линия. Пажитнов се вдъхновил от настолната игра “Пентомино” - класика по онова време, чиято цел била да подредиш общо 12 парчета с различна форма в една квадратна кутия.
Решил обаче да я опрости леко и да използва само онези, които били съставени от четири квадратчета. В крайна сметка формичките от 12, станали само 7. Нарекъл играта “Тетрис” - използвал гръцкото “tetra” като основа, което в буквален превод означава четири. Слял думата с “тенис” - любимият му спорт.
И така се родила най-великата игра на света.
Самият пажитнов веднага се пристрастил. Споделя, че не можел да спре да играе на прототипа. Въпреки това обаче изобретяването на компютърна игра в пика на Студената война не било никак лесна задача.
Компютърът Електроника 60 нямал особени графични възможности. Имал по-малко памет. Играта обаче станала особено популярна и Пажитнов бил натоварен със задачата да направи играта за по-широко разпространена машина, която била и с по-добри характеристики. Инженерът трябвало да подобри значително графиката и решил да потърси помощта на Владимир Герасимов - 16-годишен студент, който отишъл на стаж в неговия офис. Днес Герасимов е успешен разработчик за технологичния гигант Google, но тогава бил просто хлапак, получил златна възможност.
Така играта станала още по-популярна. Било като да драснеш клечка в буре с барут - всеки в Русия имал “Тетрис” на компютъра си.
Човек би си помислил, че изобретението би донесло милиони на своя създател. Въпреки това обаче Пажитнов не спечелил кой знае колко. И без това никога не е имал подобно намерение. Всички права върху продукта били собственост на държавата, а по онези времена цялата идея за това да продадеш програмата си била все още далечна и непозната. Хората разбирали от уста на уста и се сдобивали с играта с помощта на отдавна забравените от нас флопи дискове.
Тогава Пажитнов чул слухове, че “Тетрис” май е прекрачил Желязната завеса и се играе в страни, които не са част от Източния блок. Годината била 1986, когато програмистът получил съобщение през телетекст. Негов автор бил Робърт Стайн - търговски представител на базирана в Лондон софтуерна компания, която искала да уреди авторските права над играта и да я продава на Запад.
Самият Стайн научил за изобретението на Пажитнов, когато бил в Унгария и така се зародила идеята. Предложил, разбира се, солидна сума пари в замяна.
“По онова време английският ми беше ужасен, така че някак скалъпих положителен отговор и обясних, че ще се радвам да получа тяхното предложение и да обсъдим евентуалното си сътрудничество”, разказва Пажитнов пред CNN.
Бил съвсем наясно, че подобно бизнес сътрудничество със западна компания можело много лесно да го вкара в затвора и то преди да е спечелил каквито и да е пари от цялата работа. Затова започнал да проучва как може да продаде правата за “Тетрис” през правителството.
Лондонският търговец обаче приел отговора на руския програмист като зелена светлина и започнал веднага да произвежда играта. Но точно когато се подготвял да я пусне на пазара, получил съобщение от организация в рамките на СССР, която била нещо като серизащ орган за вноса и износа на софтуерни и хардуерни устройства.
Казали му, че правата не били официално предоставени на компанията и пускането на “Тетрис” на пазара било незаконно.
След поредица от преговори все пак правата върху играта били уредени и тя започнала да се продава като едно от комерсиалните компютърни заглавия. Годината била 1988, а САЩ и Великобритания били обсебени.
Играта се продавала много добре, но големите пачки били другаде - в конзолите. Тогава холандският разработчик на видео игри и доста успешен бизнесмен Хенк Роджърс осъзнал истинския потенциал на “Тетрис”. Роджърс живеел в Япония и бързо прозрял колко подходяща е играта за конзолата Game Boy, който тъкмо стъпвал на пазара като най-новата разработка на Nintendo. Съвсем скоро щяла да бъде пусната и в Северна Америка, Европа… и затова Роджърс искал някак да убеди компанията да се сдобие с копие от успешната игра.
Така и станало. Сделката била факт - президентът на американското представителство на компанията се съгласил, въпреки че японския разработчик вече имал една успешна карта в ръката си - Марио. Но Роджърс бил категоричен - ако от Nintendo искат всеки, абсолютно всеки да купи играта им - трябва да включат в нея “Тетрис”.
От там се съгласили, но имало огромен проблем с авторските права. Имало дузина собственици и цялата процедура се проточила. Роджърс трябвало лично да лети до Москва. Качил се на самолет, успял да си уговори среща с компанията, която била основен източник на авторските права, наел си преводачка (която по всяка вероятност била агент на КГБ) и в крайна сметка се озовал в една стая с Алексей Пажитнов.
Двамата веднага се харесали. Седмица по-късно Роджърс се прибрал с подписано споразумение. Играта “Тетрис” щяла да бъде включена в Game Boy.
Не е съвсем ясно кой на кого е помогнал да постигне успех. Конзолата с руската игра продала 35 милиона копия и се превърнала в една от най-успешните на своето време. Играта пък станала още по-популярна.
А Пажитнов… още не бил спечелил пари от цялата история.
Причината за това били десетките правни проблеми, дела за авторски права… И тогава всички сключени договорки в крайна сметка изтекли през 1995 г. Едва тогава създателят на играта започнал да печели пари от своята рожба.
Към днешната дата “Тетрис” е бил пуснат на над 65 платформи - световен рекорд. Има над половин милиард сваляния на мобилни устройства, а тази година изобретението на Пажитнов отбеляза своя 35-годишен рожден ден.
