Всичко започва със скърцащ шум, последван от мъжки глас. „Tavajoh! Tavajoh! Tavajoh!“ – „Внимание“, командва той на персийски. След това бавно и ритмично започва да изрежда поредица от на пръв поглед случайни числа. Излъчването се повтаря през равни интервали.

Този зловещ сигнал се появява на 28 февруари, само часове след като САЩ и Израел нанасят военни удари по Иран. Докато иранското правителство въвежда мащабно интернет затъмнение, този загадъчен радиосигнал оживява.

Иран постави 5 условия, при които мирът би бил възможен ИНФОГРАФИКА

Разузнавателните служби разпознават тази система като „числова станция“ – реликва от шпионажа от времето на Студената война, която използва късовълново радио и хартиени кодови книги. В ерата на криптираните приложения и сателитния интернет изглежда, че шпионите отново се връщат към вековна аналогова технология, за да координират действията си в сянка.

Сигнал без подател

Радиолюбителите наричат новото излъчване V32. То се пуска два пъти дневно, точно по график. Световната общност от радиолюбители веднага започва да го проследява.

Групата Priyom използва техники за радиолокация, за да определи източника. Те установяват, че сигналът идва от ограничена тренировъчна зона във военна база на САЩ в Бьоблинген, Германия. Базата се намира близо до щаба на 52-ри стратегически сигнален батальон на американската армия.

Това силно подсказва американска разузнавателна операция. Точната цел обаче остава строго пазена тайна.

„Това е криптирано радиосъобщение, използвано от чуждестранни разузнавателни служби, често като част от сложни операции на разузнаването и армията“, казва Марис Голдманис, латвийски историк и изследовател на числовите станции, пред Wired.

Защо съвременна разузнавателна служба би използвала скърцащо радио вместо сигурно приложение като Signal? Отговорът се крие във физиката на късовълновото радио и устойчивостта на старите криптографски методи.

Когато се използва дигитална мрежа, винаги остават следи. Властите могат да локализират Starlink терминал или да блокират приложение. Късовълновото радио обаче се отразява от йоносферата и изминава хиляди километри. Всеки с обикновен приемник може да го улови.

Тъй като сигналът се излъчва към всички, никое правителство не може да установи кой точно го приема.

„Това е полезно, защото няма как иранският режим да разбере кой получава сигналите – те се излъчват към всички. За разлика от интернет устройство, което може да бъде локализирано, няма начин да се установи кой слуша числата“, казва Джон Сайфър, бивш офицер от американското разузнаване.

Числата са криптирани чрез „one-time pad“ – хартиен код с напълно случайни ключове. Само изпращачът и получателят могат да декодират съобщението. Разбиването му с компютри е практически невъзможно.

Шпионинът просто слуша, записва числата и ги дешифрира с кодовата книга.

„След като ги разчетат, унищожават и съобщението, и ключа. Всичко се прави на ръка, без дигитални следи“, обяснява професор Тони Ингесон.

Игра на котка и мишка в ефира

Сигналът не остава незабелязан от иранските власти. Само пет дни след появата му започва опит за заглушаване.

Чува се силен електронен шум – т.нар. „bubble jammer“. Това е същият тип заглушаване, използван срещу Radio Farda, VOA Farsi и BBC Farsi.

В отговор операторите на V32 сменят честотата – от 7910 на 7842 kHz. Това може да продължи безкрайно като игра на котка и мишка.

„Заглушаването може да влоши сигнала, но не го спира напълно. Операторите могат да сменят честота, мощност или време на излъчване“, обяснява експертът Дейвид Маруган.

За да бъде спрян напълно сигналът, трябва физически да бъде унищожен предавателят – нещо невъзможно, ако той е в американска база.

Аналогови призраци в дигитална война

Макар конфликтът с Иран да извади V32 на преден план, тези „призрачни“ излъчвания никога не са изчезвали.

„Това не е възроден метод – той никога не е бил изоставян“, казва Маруган.

Исторически Куба и Русия активно са използвали такива станции. Руски агенти в САЩ през 2010 г. също са получавали инструкции по този начин.

Новото е появата на нова станция в съвременен конфликт. При срив на интернет и дигиталните канали, агентите се връщат към аналоговите методи.

Тази комуникация е еднопосочна – шпионите могат да получават инструкции, но не и да отговарят без риск.

Докато сигналът V32 продължава да пробива иранското интернет затъмнение, той показва, че в шпионажа най-важното е ефективността. Когато дигиталните мрежи спрат, най-старите технологии отново се оказват най-надеждни.

Превод: GlasNews.bg