Отвън изглежда почти незабележим – идеален бетонен диск с диаметър 115 метра, издигащ се над белия пясък. Местните на Маршаловите острови го наричат „Гробницата“. В действителност това е саркофаг.

Под бетонния купол се намират над 111 000 кубични ярда радиоактивна почва и отломки – смъртоносно наследство от американските ядрени опити по време на Студената война. Сред тях има плутоний-239 – изотоп с период на полуразпад 24 100 години, толкова токсичен, че дори микроскопично количество може да бъде фатално. Съоръжението е изградено бързо и евтино като временно решение на дългосрочен проблем. Днес то започва да се разпада.

Морска вода прониква през необлицованата му основа, а бетонният купол се напуква. Покачващото се морско равнище и все по-силните бури застрашават да разрушат конструкцията и да разпръснат радиоактивното съдържание в Тихия океан.

Историята започва след Втората световна война, когато САЩ поемат контрола над Маршаловите острови като „стратегическа територия“ под егидата на ООН. Вместо защита, местното население става свидетел на 12 години ядрени изпитания. Между 1946 и 1958 г. САЩ детонират 67 ядрени оръжия в района – еквивалент на 1,6 бомби като тази над Хирошима всеки ден в продължение на 12 години. Особено опустошителен е тестът „Castle Bravo“ през 1954 г., който разпръсква радиоактивен прах над населени атоли.

През 70-те години, под натиск преди предоставянето на независимост, САЩ организират почистване на атола Еневетак. Около 6000 американски военнослужещи събират радиоактивната почва и я изсипват в кратера от ядрен взрив на остров Рунит. Вместо да бъде изолиран с бетонна облицовка, кратерът остава върху порест коралов терен, под морското равнище при прилив. Въпреки предупрежденията, отпадъците са смесени с цимент и покрити с 45-сантиметров бетонен купол.

Още от самото начало конструкцията е компромис. Днес Министерството на енергетиката на САЩ признава, че под купола има радиоактивни подпочвени води, които се движат с приливите и отливите. В доклад от юли 2024 г. се твърди, че дори при пълно разрушаване на купола до 2090 г. допълнителният радиационен риск за местните жители ще бъде „незначителен“.

Маршаловите острови оспорват тази позиция. Според тях САЩ носят отговорност, тъй като съоръжението е американски проект. Освен това по-късно става ясно, че в купола се намира едва около 1% от плутония, изхвърлен в района – останалото е в седиментите на лагуната.

За местното население последиците са реални – повишени нива на рак, вродени дефекти и замърсени традиционни източници на храна. Климатичните промени допълнително изострят риска, тъй като куполът е изграден на морското равнище без предвидена защита срещу покачване на океана.

Дългосрочните решения – изграждане на нова защитна структура или извозване на радиоактивните отпадъци до сигурно хранилище – засега не се реализират.

И така „Гробницата“ остава – бетонен саркофаг върху порест корал, временно решение на проблем с хоризонт от 24 100 години, в очакване на следващата голяма буря.