Ветеранът върховен лидер на Иран, заедно с редица други висши фигури и командири от Революционната гвардия, са били убити при американско-израелски удари, но управляващата система е запазила способността си да планира и действа във войната, започнала на 28 февруари.

Родена от революцията през 1979 г., Ислямската република изгради сложна властова структура с многопластови институции, подкрепени от обща ангажираност към оцеляването на теократичната система, вместо да разчита на малък брой личности.

Но кой в момента държи властта и влиянието в отслабената? В свой анализ "Ройтерс" разкрива.

Дали върховният лидер наистина е на власт?

Ветеранът върховен лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, е бил убит при един от първите удари на войната. На поста от 1989 г., той се ползваше с безпрекословно подчинение в системата и имаше последната дума по всички важни въпроси.

Според официалната идеология на Иран – „велаят-е факих“ („управление на ислямския юрист“) – върховният лидер е учен духовник, който упражнява светска власт от името на 12-ия имам на шиитския ислям, изчезнал през IX век.

Канцеларията на лидера, известна като „бейт“, разполага с голям апарат, който наблюдава други части на управлението, позволявайки му да се намесва директно в бюрокрацията.

Новият лидер, синът на Хаменей – Моджтаба, е наследил поста и широките му формални правомощия, но му липсва автоматичният авторитет на баща му. Той може да е зависим и от избора и подкрепата на Революционната гвардия.

Той е бил ранен при ударите и държавната телевизия го нарича „джанбаз“ („ранен ветеран“) от настоящия конфликт. Повече от три седмици след назначаването му, той не е бил виждан на снимки или видеозаписи и е издал само две писмени изявления, което поражда въпроси за състоянието му.

Колко важна е революционната гвардия?

Революционната гвардия увеличава влиянието си от десетилетия, но в условията на война и след смъртта на Али Хаменей и назначаването на Моджтаба Хаменей, тя играе още по-централна роля при стратегическите решения.

Гвардията е подготвена за евентуално обезглавяване на ръководството си, като разполага с „мозайчна“ организационна структура – за всеки командир има предварително определен заместник, а всяко звено може да действа самостоятелно по зададени планове.

Много високопоставени командири са били убити още в началото – след серия от подобни удари през миналата година – но са заменени с опитни кадри, които досега успяват да ръководят сложните военни действия.

Тази устойчивост отразява дълбочината на командната структура на корпуса, който води ключова роля още във войната с Ирак (1980–1988) и в намесата на Иран в редица конфликти в Близкия изток през последните десетилетия.

Каква е ролята на политическото ръководство?

Политическата система на Иран съчетава духовно управление с избираем президент и парламент, които също имат важна роля в управлението на страната заедно с Революционната гвардия.

Убийството на основния съветник на покойния Хаменей – Али Лариджани – е сериозен удар за властта заради неговия опит, способността му да балансира между различните центрове на влияние и уменията му в международните преговори.

Други опитни политически фигури остават, но тези, които вероятно ще заемат мястото на убитите, може да са по-твърдолинейни.

 Кои са основните фигури в момента?

Началникът на Революционната гвардия Ахмад Вахиди – назначен след като двама негови предшественици бяха убити. Дългогодишна влиятелна фигура, участвал във войната с Ирак, ръководил „Кудс“ и бил министър на отбраната.

Ръководителят на „Кудс“ Есмаил Каани – дискретна фигура, управлява връзките на Иран със съюзници и прокси групи в региона след смъртта на Касем Солеймани през 2020 г.

Командирът на военноморските сили на гвардията Алиреза Тангсири – опитен военен, който има ключова роля в затварянето на Ормузкия проток.

Председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф – бивш командир от гвардията и кмет на Техеран, считан за най-влиятелната политическа фигура в момента.

Ръководителят на съдебната власт аятолах Голамхосейн Мохсени-Еджеи – смятан за твърдолинеен, санкциониран за ролята си в потушаването на протестите през 2009 г.

Президентът Масуд Пезешкиан – макар ролята на президента да е отслабнала, той остава най-висшият пряко избран представител. Наскоро бе принуден да оттегли частично свои извинения към държави от Персийския залив.

Бившият шеф на Съвета за национална сигурност Саид Джалили – твърдолинеен политик и бивш ядрен преговарящ.

Членът на Съвета на пазителите аятолах Алиреза Арафи – ключова фигура при одобрението на кандидатите за избори и част от временния управляващ съвет след смъртта на Хаменей.

Външният министър Абас Арагчи – опитен дипломат, водил преговори със Запада, Русия, Китай и регионални партньори