От коронавирус до катаклизми – такава бе отминаващата си 2020-а.

Страховете ни за здравето непрекъснато се преплитаха с тези за живота ни.

И да – от вируса се умира, но се и умира от природните стихии. А те през отминаваща 2020-та те никак не липсваха.

Земетресения, засушавания, свлачища, наводнения, цунами… Тази година природата нанесе безмилостни удари със смъртоносни бедствия, които счупиха досегашните рекорди.

С най-голям брой получили имена бури в Атлантика, с най-голямата досега площ в Калифорния, изгорена от горски пожари, с убийствени наводнения в Азия и Африка и гореща, разтапяща се Арктика, 2020 г. беше повече от гибелна, като се прибави и пандемията.

САЩ не просто регистрираха най-много бедствия, защото до септември 2020 г. беше достигнат старият рекорд от бедствия, струващи 16 милиарда долара.

С 30 получили имена бури, сезонът на ураганите надвиши прага, поставен през 2005 г., не му останаха свободни собствени имена и навлезе навътре в гръцката азбука, карайки метеоролозите да преосмислят начина как да именуват бъдещи бури.

В световен мащаб, над 220 свързани с климата и атмосферните условия бедствия засегнаха над 70 милиона души и причиниха щети за близо 70 млрд. долара. А повече от 7500 души загинаха.

Моята страна гори…

Този отчаян вопъл на милиони хора, докосна всеки един от нас през януари – тогава Австралия бе обхваната от невиждана огнена стихия, отнела живота на стотици хора, овъглила над милиард животни.

За четири месеца горските пожари опустошиха 4 милиона хектара земя - територия по-голяма от цяла Белгия.

Вярно, дори учените не правят директна връзка между климатичните промени и горските пожари, но те обърнаха внимание на факта, че горещият, сух климат води до по-чести и по-големи пожари. А температурите в Австралия достигнаха рекордните  50°C.

В началото на април огромно свлачище отне стотици животи в Колумбия.

Тинята погреба над 300 души, а най-кошмарното от този факт, е че 100 от тежи жертви бяха... деца.

И никак не на шега, в нощта срещу 1 април, проливни дъждове предизвикаха невиждано по мащаба си свличане на земни маси около град Мокоа.

Градът бе силно разрушен, улиците – наводнени, пълни с кал и огромни камъни.

Ясно е кога ще настъпи всемирният потоп. Ще оцелеем ли?

През юни пък катастрофални наводнения отнеха живота на над 1900 души в Индия и засегнаха над 17 милиона души.

През август катастрофални наводнения след мощна буря взеха жертви на гръцкия остров Евбея. Сред загиналите бе и бебе на осем месеца, както и неговите баба и дядо.

Само за 8 часа паднаха валежи от над 300 литра на квадратен метър.

Най-сериозно засегнати бяха селищата Псахна, Политика и Лефканди.

В края на октомври земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер удари гръцките Додеканезки острови.

Епицентърът на труса бе много близо до крайбрежието на Мала Азия и Турция и по-конкретно в района на Измир.

Гледката бе умопомрачителна – десетки рухнали сгради, стотици погубени животи, хиляди изплашени хора.

А минути след труса крайбрежието на града бе залято от цунами.

И докато у нас все още чакаме истинската зима и големия сняг, то през декември средиземноморска Италия бе зарината от метри сняг, потопени в преспите къщи.

В Алпите само за ден снежната покривка достигна 4 метра, хората там трудно откриваха домовете си.

И да, отминаващата си 2020-а тръгна с мълвата за коронавируса и ще приключи с надеждата за буквалното излекуване на света.