Закуската е най-важното хранене за деня — но не навсякъде това означава масло и конфитюр, бъркани яйца или купичка овесени ядки. В различни части на света сутрините започват със странни (за нас) вкусови комбинации, които за местните са не просто нормални, а традиционни.
В Япония, например, една от класическите закуски включва нато — ферментирали соеви зърна с лепкава, слузеста текстура и силна миризма, често сервирани върху ориз. Ястието е богато на протеини и пробиотици, но на много чужденци вкусът и особено ароматът се струват трудни за понасяне рано сутрин.
В Тунис денят често започва с пикантна и мазна комбинация – какет мрогез – сандвич с люти наденици (мергез), картофи, яйца, маслини и хариса (люта паста). Това е закуска, която прилича повече на уличен обяд, отколкото на лек старт на деня, но за местните тя дава нужната енергия за дълъг ден в горещ климат.
В Исландия традиционна закуска може да включва „сърмьор“ – овнешка глава, сварена и разполовена. Макар днес това да е по-рядко срещано, в някои райони и особено по време на зимните месеци, се сервира още от сутринта. Очите и езикът се считат за деликатес.
В Камбоджа или части от Таиланд закуската може да включва пържени тарантули или други насекоми — хрупкави отвън, меки отвътре, понякога поднесени с ориз или сос. Това не е повсеместно, но е реална, макар и нишова практика.
Ако сте в Колумбия, пък може да ви сервират „чоколате кон кесо“ – горещо какао, в което се потапя и разтапя бяло сирене. Сладко-соленото съчетание е шок за небцето на повечето чужденци, но за местните е уютен вкус от детството.
Тези закуски показват, че „странното“ е въпрос на гледна точка. За едни – кисело мляко с мюсли, за други – сирене, разтопено в шоколад. А най-добрият начин да ги разбереш е… да ги опиташ. Или поне да знаеш за тях преди следващото пътуване.
