60-те години на миналия век - време, в което да отвлечеш самолет било почти ежедневие. Подобен инцидент се случвал поне веднъж на 6 дни в САЩ.
Рафаеле Миничиело стои зад най-голямото, а и най-грандиозното от тях.
21 август 1962 година.
Тогава Рафаеле е едва 12-годишен. Детството му преминава някъде сред хълмовете на Южна Италия. В онзи злощастен ден обаче земята започнала да се клати. Силно земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер разтърсва къщите. На 20 км от епицентъра е домът на семейство Миничиело.
Щетите били толкова сериозни, че почти цялото село било евакуирано. Къщата на Миничиело е напълно разрушена и семейството на малкия Рафаеле остава без нищо.
Затова италианците решили да се преместят в САЩ. Търсили по-добър живот. Вместо това намерили война и една голяма травма за малкия Рафаеле.
31 октомври 1969 г. 01:30 ч.
Облечен в камуфлаж вече порасналият 19-годишен Рафаеле се качил на борда на самолет, който пътувал от Лос Анджелис до Сан Франциско. Имал билет, разбира се - за 15.50 долара.
Това била последната спирка на самолета на авиокомпанията Trans World Airlines, който тръгнал от Балтимор няколко часа по-рано. В пилотската кабина имало трима души. В пътническия салон - четири млади стюардеси, по-голямата част от които - почти без опит. Единственото "старо куче" била 23-годишната Шарлийн от щата Мисури, която работила като стюардеса за компанията от три години.
Преди самолетът да излети от Канзас, капитанът информирал екипажа на борда, че за да се влезе в пилотната кабина, трябва да се позвъни, не да се чука.
Машината кацнала в Лос Анджелис късно вечерта. Едните слизали, другите се качвали, а сред тях - Рафаеле. Светлините на борда били приглушени, за да може пътниците, които все пак щели да останат в самолета до следващата спирка, да не бъдат обезпокоени. Билетите на всички, които се качвали, били проверени от екипажа, без да вдигат особен шум.
Един от пътниците обаче привлякъл вниманието заради облеклото си и необичайната си чанта.
Бил Рафаеле. Нервен, но въпреки това учтив. Къдравата му кафява коса, тенът и камуфлажът му не изглеждали чак толкова притеснителни, но от чантата му се показвал тънък цилиндър. Вътре имало въдица, нищо страшно.
Полетът бил почти празен - на борда имало само 40 души и достатъчно място за всички. 15-минути след излитането станало ясно, че самолетът е отвлечен. Светлините били почти изгасени, за да не пречат на пътниците. На борда било тихо, а в задната част Шарлийн оправяла нещо на пътеката, когато нервният пътник в камуфлажа се изправил.
Имал пушка в ръцете си.
Старшата стюардеса обаче реагирала хладнокръвно: "Това не би трябвало да е у вас, господине!" Рафаеле обаче спокойно и подал куршум, за да види, че онова в ръцете му е напълно автентично и заредено. Заповядал на Шарлийн да отиде в пилотската кабина и да го покаже на всички, за да разберат какво се случва. Стюардесата, опряна в гърба с пушка и Миничиело стигнали до пилотската кабина.
"Не чукай. Звънни на звънеца", спомнила си инструкциите Шарлийн. Но вместо да ги изпълни, решила да почука, да даде знак, че нещо не е както трябва. Надявала се, че екипажът ще разбере, ще се досети.
Вратата се отворила и Шарлийн заявила, че зад нея има мъж с оръжие. Миничиело нахлул вътре и насочил пушката си последователно към всеки един от тримата мъже в кабината.
"Обърнете самолета, отиваме в Ню Йорк", заповядал Рафаеле.
Тогава се чул гласът на пилота: "На борда има доста нервен млад мъж и ние ще го откараме там, където той желае".
Из самолета плавно плъзнали слухове. Това все пак било някакъв тип приключение за пътниците. Странно, опасно, но все пак приключение, за което само са чували по новините. Къде отивали? Денвър, Кайро, Куба…?
Самолетни отвличания ставали лесно по онова време, а всичко се дължало на пробив в сигурността на летищата. Пътниците просто не се проверявали, защото дотогава не е имало никакви проблеми. И тогава започнало всичко.
Затова и Рафаеле се качил необезпокояван с пушката на борда. Сглобил я в тоалетната на самолета. Имало обаче друг проблем - където и да отивал самолетът, трябвало да се направи спирка, за да презареди с гориво.
В крайна сметка Рафаеле склонил да кацнат в Денвър. Докато летателният апарат бил над Колорадо, капитанът за пръв път съобщил, че самолетът е отвлечен.
Постепенно планът се променил - Миничиело решил да пусне всички 39 пасажери, но настоял поне една от стюардесите да остане. Размяната била направена, пътниците слезли от самолета. След това самолетът излетял, както било по план.
Рафаеле прекарал останалата част от полета напълно спокойно - 3 часа, в които Миничиело летял в първа класа. Автоматът бил в скута му, той бил спокоен, пиел коктейл… На борда имало само пет души - тримата пилоти в кабината, стюардеса и похитител.
Самолетът кацнал в Ню Йорк, както поискал Рафаеле. Но това не било крайната му цел и самолетът трябвало да презареди.
Условията му били простички, както и при приземяването в Денвър - възможно най-малък брой хора да приближават летателния апарат. Но ФБР вече били готови и решени да спрат похитителя, преди да се случи нещо опасно.
Близо 100 агенти чакали, дегизирани като механици и се надявали да успеят да щурмуват борда.
Рафаеле обаче тичал като обезумял през целия самолет, за да провери дали някой не се промъква отнякъде. Един от агентите помолил пилота да накара някак италианеца да се приближи до прозореца. Рафаеле обаче нямало да се съгласи, знаел че вероятно ще го застрелят.
Капитанът предупредил агентите да стоят настрани. Държал Рафаеле под око. Тогава се чул изстрел.
Смята се, че Миничиело не е искал да стреля. Куршумът минал през тавана и се разминал на косъм от резервоара с кислород. Не пробил обаче нито него, нито пък корпуса, за негово щастие. Защото в единия случай самолетът щял да гръмне, а в другия - да не може да излети.
Очевидно изстрелът бил направен инцидентно, но притеснил абсолютно всички на борда. Дали си сметка, че животите им са заложени на карта. Пилотът се паникьосал и заявил на всички, че самолетът излита незабавно, без да презареди с гориво. На борда се качили други двама пилоти, които имали квалификацията да летят международно. Самолетът все пак щял да прелети Океана и да се отправи към Европа, затова се налагала и смяна на част от екипажа. Качили се двама нови пилоти.
Самолетът бързо излетял. Трябвало с почти празен резервоар да стигне до своята дестинация - Рим.
Час след излитането машината трябвала да кацне отново. Капитан Кук, който бил с Миничиело от самото начало на отвличането някак успял да увери похитителя, че новите двама пилоти на борда нямали нищо общо с хаоса на летището в Ню Йорк и да потуши създалото се напрежение.
Самолетът кацнал в Бангор. Резервоарът бил препълнен, за да може да прекоси океана.
Междувременно обаче цяла Америка знаела за случващото се. Журналисти, фотографи… всички били на летището. Там чакали и 75 полицаи, които да се уверят, че никой няма да пострада и лешоядите от пресата ще стоят достатъчно далеч и нищо няма да се обърка.
Всичко минало нормално, самолетът излетял, никой не пострадал, а Кук прекарал стабилно време в пътническия салон със своя похитител. Двамата говорили за живота си, разменяли истории… Капитанът направил всичко по силите си, за да държи похитителя спокоен. Миничиело разказал на него и на стюардесата за семейството си, как се преместили в САЩ... научил ги да играят карти.
Самолетът трябвало да презареди още веднъж в Ирландия. След половин час се отправил към последната си дестинация - Рим.
18-часа и половина след отвличането, летателният апарат започнал да кръжи над италианската столица. Рафаеле Миничиело имал последно искане, преди цялата сага да приключи. Самолетът трябвало да кацне по-далеч от терминала, а там трябвало да го чака невъоръжен полицай. Похитителят дори предложил да откара екипажа до хотел. Притеснил се, че ще ги накажат, извинил се… Те му отвърнали, че не приемат нищо лично. Някак станали приятели…
Било 5 сутринта. Лек автомобил "Алфа Ромео" се приближил до самолета. От него се подал служител на реда, който доброволно се съгласил да се срещне с Рафаеле.
"Откарай ме в Неапол", заповядал Миничиело. Блудният син се завръщал у дома.
След криволиченето по селските пътища колата в крайна сметка спряла в задънена улица. Двамата мъже слезли от колата, а Рафаеле разбрал, че краят е близо. В паниката си хукнал да бяга. Бил притиснат от стотици карабинери, кучета, хеликоптери… Всички го гонили, но Миничиело в крайна сметка бил намерен от… свещеник, където Рафаеле потърсил подслон.
Вече се бил отървал от оръжието си, бил захвърлил дрехите си някъде по пътя, но лицето му било по всички медии. В крайна сметка полицията обградила църквата и Миничиело бил хванат.
Всички започнали да се питат каква е причината Рафаеле да отвлече самолета. Миничиело бил ветеран от войната във Виетнам и по-голямата част от хората сметнали, че вероятно е превъртял.
Баща му обаче бил в Неапол и страдал от рак. Младежът някак успял да спести 800 долара, за да се прибере, но впоследствие открил, че 200 от тях липсват. Никой не решил да провери какъв е проблемът. Даже в банката се държали така, сякаш Рафаеле е този, който дължи пари. Така се оказало, че няма достатъчно пари, за да се върне и да види за последен път умиращия си баща. Затова отчаянието го подтикнало към обир. Планирал да обере магазин, но вътре изпил четири бири и заспал… Хванали го и ден преди отвличането на самолета трябвало да се яви пред съда. Заплашвал го затвор.
Останалото… вече е история. Случилото се обаче изненадващо го превърнало в герой в Италия. В съда бил държан отговорен само за престъпленията, извършени над италианското въздушно пространство и в крайна сметка получил присъда от 7 и половина години лишаване от свобода. Впоследствие била намалена и Миничиело бил освободен на 1 май 1971 г.
