Руслан би искал да може да гласува на президентските избори в Украйна на 31 март. Но този компютърен специалист живее в Русия, където Киев реши да не открива избирателни секции.

Петте украински дипломатически мисии в Русия ще останат затворени в неделя, което ще попречи на най-малко 2,5 милиона украински граждани, живеещи в страната, да гласуват и илюстрира настоящата враждебност между двете държави, които до 1991 г. бяха част от една държава - СССР.

Руслан, който помоли името му да бъде променено, би желал да се върне в страната си, за да гласува, но пътуването е твърде скъпо. "Духом ще бъда у дома", казва с усмивка младият 33-годишен мъж, който от 2013 г. живее в Москва.

Евген Лозицки е изправен пред същия проблем. Този 37-годишен служител ще бъде в командировка, което ще му попречи да пътува до Украйна.

"Бих искал да кажа своята дума за бъдещето на страната ми", обяснява той, изразявайки съжаление, че не е въведена система за гласуване по интернет.

Той уверява, че петима от неговите приятели украинци, които живеят в Русия, ще заминат тази седмица, за да отидат да гласуват. Той лично планира да го направи за балотажа, ако президентът Петро Порошенко преодолее този етап: "Благодарение на него Украйна се обърна към Европа".

Три дни преди изборите допитванията поставят Петро Порошенко на втора позиция, рамо до рамо с Юлия Тимошенко, далеч зад изненадващия фаворит в анкетите, комика Володимир Зеленски.

Руслан, както и Евген Лозицки смятат, че е несправедливо да им се пречи да гласуват, но отказват да обвинят украинските власти.

Връзките между Украйна и Русия са почти прекъснати след проевропейското въстание на Майдана през 2013-14 г., което предизвика бягството в Русия на украинския президент Виктор Янукович.

След това, през март 2014 г., Русия анексира украинския полуостров Крим. После в източната част на страната избухна война между Киев и проруските сепаратисти, отнела живота на близо 13 000 души.

"Невъзможно е да се гарантира избирателният процес на територията на държава агресор", обясни украинският министър на външните работи Павло Климкин, визирайки Русия.

Но тези обяснения не са убедителни за всички украинци в Русия. "Тук е сигурно, точно както в Украйна", заяви за АФП 27-годишният Денис Лукиянов пред посолството на Украйна в центъра на Русия.

Младият мъж иска руско гражданство и така или иначе не възнамерява да гласува.

Други, като Руслан, смятат, че целта е да се попречи на проруските избиратели да участват в гласуването. Но Павло Климкин уверява, че затварянето на избирателните секции няма да има отражение: едва 1100 украинци са гласували в Русия на последните президентски избори през 2014 г.

"Решението да се затворят избирателните секции е по-скоро символично", подкрепя това решение политическият анализатор Володимир Фесенко в Киев.

Много украинци, живеещи в Русия, идват или от Крим, или от източните региони на страната, опустошени от войната между проруските сепаратисти и украинските войски. Що се отнася до украинците, които отдавна живеят в Русия, обикновено те не участват в избори в Украйна, обяснява той.

Шестте милиона души, живеещи в Крим или украински региони под контрола на сепаратистите, вероятно няма да участват в гласуването.

За да го направят, трябва да отидат поне два пъти в територии, контролирани от Киев: за да се регистрират, после и за да гласуват. Тази стъпка отнема време и е сложна, тъй като прекосяването на милитаризираните контактни зони често наподобява преминаване на маршрут с препятствия.

Но някои кримски татари - мюсюлманска общност, която в по-голямата си част се противопоставя на анексията и оттогава живее под натиска на руските власти - са решени да гласуват.

"Ще гласувам за Порошенко, въпреки че не одобрявам неговата икономическа политика", обявява Едам Дудаков, жител на Бахчисарай, "столицата" на татарската общност.

В сряда руските служби за сигурност задържаха над 20 татари, по обвинение в участие в забранена ислямистка групировка.

Но за представителя на общността Нариман Джелял тези "преследвания" няма да попречат на татарите да гласуват. "Това са решителни хора, решени въпреки всичко да изпълнят гражданския си дълг".

/БТА/