Четири седмици след началото на масираната военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, ислямската република е изправена пред безпрецедентна управленска криза. Доклади на американското и западното разузнаване рисуват картина на правителство, което е толкова раздробено от въздушни удари и елиминиране на лидери, че на практика е загубило способността си за централизирано вземане на решения, пише "Ню Йорк Таймс".

Войната започна с опустошителен удар срещу комплекса на иранското ръководство, при който загина върховният лидер Али Хаменей, заедно с ключови фигури от националната сигурност. Смъртта на редица прагматични служители, на които Вашингтон е разчитал за евентуален диалог, остави вакуум, запълнен от хаос и подозрителност.

В момента номиналната власт е в ръцете на Моджтаба Хаменей, син на покойния лидер. Неговото влияние обаче остава под въпрос:

  • Той не се е появявал публично от началото на конфликта.

  • Разузнавателните данни сочат, че е бил ранен при атаките.

  • Експерти смятат, че той е по-скоро фигурант, докато реалната власт се упражнява от оцелелите хардлайнери в Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).

Най-голямото предизвикателство пред Техеран в момента е „информационната тъмнина“. Оцелелите лидери се страхуват да използват телефони или електронни съобщения, опасявайки се, че израелското разузнаване ще прихване сигнала и ще насочи следващия въздушен удар. Личните срещи са почти невъзможни поради същия риск.

Това доведе до опасна децентрализация:

  1. Регионално командване: Местните командири вземат решения за нападения (като удара по базата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия) самостоятелно.

  2. Липса на мащаб: Иран не може да организира масирани, координирани ракетни залпове, които биха могли да пробият съюзническата отбрана, тъй като различните звена на армията не си комуникират.

Дилемата на Тръмп: Има ли с кого да се преговаря?

Администрацията на Доналд Тръмп поддържа агресивен тон, настоявайки за бърза сделка. Президентът на САЩ описва ситуацията с характерната си смесица от оптимизъм и заплахи. Докато в социалните мрежи той определя новите ирански преговарящи като „разумни“, в същото време изразява разочарование от „странните“ и противоречиви сигнали, идващи от тях.

„Те ни молят за сделка... и въпреки това публично заявяват, че само разглеждат предложението ни“, написа Тръмп, намеквайки за пълното разминаване между дипломатическите думи и реалното състояние на иранската държавност.

Ултиматумът: Енергийна смърт или мир

САЩ и Израел вярват, че Иран ще отстъпи само когато икономическата болка стане непоносима. Въпреки че страната е „военно унищожена“ според Тръмп, иранското ръководство може би все още не вярва, че е загубило окончателно.

За да ускори процеса, Тръмп заплаши с нова ескалация:

  • Превземане на остров Харг (основният петролен терминал на страната).

  • Удари срещу гражданска инфраструктура: електроцентрали и инсталации за обезсоляване на вода.

Ситуацията в Техеран днес напомня на изолацията на Хамас в Газа – където предложенията за мир пътуват с дни чрез хартиени бележки и преминават през множество посредници. Големият въпрос остава: дори ако някой в Техеран реши да подпише капитулация или нова сделка, ще има ли той капацитета да наложи това решение на разпокъсаната и параноична военна машина на Иран?