В петък Великобритания обяви, че ще въведе задължителна схема за цифрова идентификация за британски граждани и жители, започващи нова работа, като мярка за възпиране на нелегалната имиграция, съобщава Reuters.
„Това ще затрудни нелегалната работа в страната и ще направи границите ни по-сигурни“, заяви премиерът Киър Стармър.
Проучванията показват, че имиграцията е сред основните притеснения на избирателите във Великобритания, като Стармър е под силен натиск да спре мигрантите да влизат незаконно в страната с малки лодки от Франция.
Плановете, за които правителството беше обявило по-рано, че обмисля, предизвикаха критики от политическите опоненти, които твърдят, че те няма да възпрат мигрантите и могат да нарушат гражданските свободи.
„Смешно е да се очаква, че тези, които вече нарушават имиграционното законодателство, изведнъж ще започнат да го спазват, или че цифровите лични карти ще имат някакво влияние върху нелегалната работа, която процъфтява благодарение на плащанията в брой“, заяви говорител на популистката партия Reform UK на Найджъл Фараж, която води в проучванията на общественото мнение преди изборите, които ще се състоят едва през 2029 г.
Правителството заяви, че цифровите лични карти ще се съхраняват на мобилните телефони на хората и ще станат задължителна част от проверките, които работодателите вече трябва да правят при наемане на работник до края на мандата на настоящия парламент през 2029 г.
С времето те ще се използват и за достъп до други услуги като грижи за деца, социално подпомагане и достъп до данъчни документи.
През 2000-те години Лейбъристката партия на Стармър, тогава ръководена от Тони Блеър, се опита да въведе лична карта, но планът в крайна сметка беше отхвърлен от наследника на Блеър, Гордън Браун, след опозиция, която го нарече нарушение на гражданските свободи.
На британците не са издавани лични карти от тяхната отмяна след Втората световна война и обикновено използват други официални документи, като паспорти и шофьорски книжки, за да докажат самоличността си, когато е необходимо.
Планът беше остро критикуван от ирландските националистически политици в Северна Ирландия, където много хора притежават ирландски, а не британски паспорти, а символите на британското управление са повод за разединение.
Предложението беше „абсурдно и недобре обмислено“, заяви първият министър на Северна Ирландия Мишел О'Нийл, лидер на партията Шин Фейн в региона, пише Труд.
Тя заяви, че това е „атака срещу Споразумението от Велики петък и срещу правата на ирландските граждани в Северна Ирландия“, като се позова на мирното споразумение от 1998 г., което до голяма степен сложи край на десетилетия на насилие между ирландските националисти, британската армия и пробританските юнионисти.