Вечерта на 3 декември президентът на Южна Корея Юн Сеок Йол спешно се обърна към гражданите, с което обяви въвеждането на извънредно положение в страната. Държавният глава обвини опозицията в антидържавна дейност. Няколко часа по-късно тежка техника и военни части се появиха в Сеул и се стигна до сблъсъци между силите за сигурност и протестиращите. Каква е предисторията на това решение на президента на Южна Корея, как се развиха събитията вечерта на 3 декември и какви ще са следващите стъпки на властите и опозицията?

Какво предшестваше обявяването на военно положение

Журналисти от корейското издание Yonhap пишат, че има дълъг конфликт между настоящия държавен глава и неговата партия Силата на хората, както и опозицията от Демократическата партия. През последните месеци имаше сериозна конфронтация между политическите сили, която особено се засили след победата на Демократическата партия на парламентарните избори. Противниците на настоящия държавен глава получиха 192 от 300-те места в Националното събрание (корейския парламент).

Публикацията на Yonhap посочва, че това е лишило Юн Сеок Йол от възможността да промотира необходимите законопроекти, по-специално по въпроса за бюджета и финансирането на редица институции. В същото време представителите на мнозинството активно продължиха да не правят отстъпки на държавния глава по въпросите на финансирането, а след това да приемат промени в разходите за цяла група социални програми.

Ръководителят на Южна Корея се опита да наложи вето на нови парламентарни решения, но ситуацията продължи да ескалира. Най-накрая стана трудно, когато Демократическата партия намали редица бюджетни разпоредби, предложени от правителството и управляващата партия. Впоследствие опозицията призова за импийчмънт на членове на правителството, по-специално на ръководителя на правителствената агенция за одит, заради скандал със съпругата на президента, която е заподозряна в корупция и злоупотреба с власт, но чийто случай не е разследван от правоохранителните органи агенции.

В отговор Юн Сеок Йол обвини опозицията, че умишлено съкращава бюджета по редица ключови въпроси - от борбата с наркотрафика до грижите за децата. Опозицията обаче отказа да направи отстъпки, което отвори директен път към обявяването на военно положение.

Юн Сеок Йол обявява военно положение

Късно вечерта на 3 декември държавният глава отправи необявен призив към гражданите на страната. В него държавният глава заявява, че въвеждането на военно положение се дължи на необходимостта да се „защити страната от заплахи от комунистическите сили на КНДР“ и да се противопоставят на антидържавни елементи.

Южнокорейският президент обяви военно положение

В своите аргументи Юн Сеок Йол каза, че опозицията е превърнала страната в „убежище за наркотици“ и е замесена в безредици, които застрашават „обществената безопасност и живота на хората“. Държавният глава също остро заяви, че демократите искат да свалят политическата система, а нацията „се намира в нестабилно състояние, балансирайки се на ръба на колапса“.

"Ние ще премахнем антидържавните сили и ще върнем страната към нормален живот възможно най-скоро", каза южнокорейският президент.

Решението за въвеждане на военно положение беше осъдено както от противниците на президента от Демократическата партия, така и от представители на пропрезидентската партия. По-специално, ръководителят на фракцията Народна сила в Националното събрание Хан Донг Хунг смята решението на президента Юн за „грешка“ и добавя, че неговата партия „ще спре това решение заедно с народа“.

Опозиционните членове на Демократическата партия остро осъдиха подобни стъпки. Лидерът на опозицията Лий Дже-мун заяви, че подобни действия на президента Юн са незаконни, противоконституционни и нямат правно основание. Според политика те ще направят всичко, за да отменят военното положение.

В отговор на обявяването на военно положение и призива на парламентаристите, председателят на парламента У Уон Шик призова депутатите да се срещнат, за да гласуват по въпроса.

Сблъсъци край парламента и резолюцията за отмяна на военното положение

След обявяването на военното положение началникът на Генералния щаб на южнокорейската армия генерал Парк Ан-Су пое отговорност за прилагането му. Изданието Yonhap публикува текста на призив от командването на армията, че в страната ще бъдат въведени редица ограничения - от дейността на политическите партии и сдружения, до цензурата в медиите и въвеждането на полицейски час. Военните също ще имат право да претърсват, арестуват и задържат всички лица, които нарушават условията на военното положение.

Впоследствие, според BBC, местните жители започнаха да снимат военна техника в града, а протестиращите започнаха да се приближават до парламента. Стигна се до сблъсъци между тях и полицията, която блокира входа. Специални части на корейската армия започнаха да пристигат на мястото и се опитаха да влязат в парламента, както и попречиха за влизане на парламентаристите в заседателната зала. Броят на жертвите засега не е известен.

Ройтерс добавя, че членовете на парламента са се опитали да стигнат до заседанието, като първоначално само 70 са успели да стигнат до него. Впоследствие в заседателната зала се събраха 190 депутати с кворум от 150, което даде възможност да се разгледа въпросът за премахване на военното положение. Всички присъстващи единодушно подкрепиха резолюцията, която принуждава държавния глава Юн Сок Йол незабавно да я приложи.

Председателят на парламента У Уон Шик съобщи, че военните наистина са напуснали сградата на парламента и е влязла в сила резолюцията, отменяща правния режим на военно положение.

Реакция на Министерството на отбраната

След което, както съобщиха корейските медии, спецчастите напуснаха сградата на парламента, която преди това се опитаха да щурмуват. Според The ​​Washington Post обаче командването на южнокорейската армия съобщава, че ще признае отмяната на военното положение само ако то бъде отменено от президента Юн.

Министерството на отбраната на Южна Корея свиква ключови командири

Впоследствие корейското издание KBS съобщи, че военните са получили заповеди да арестуват лидера на Демократическата партия Ли Дже Мун, лидера на проправителствената Партия на народната сила Хан Донг Хунг и председателя на парламента У Вон Шик. Представители на опозиционната партия казаха, че силите за сигурност сега се опитват да влязат в офиса на лидера на тяхната партия и да го задържат.

Импийчмънт на Юн или нова криза

Сега експертите не могат да кажат точно какво ще бъде по-нататъшното развитие на събитията в тази ситуация. От една страна президентът Юн трябва да изпълни решението на парламента, но съществува риск настоящият лидер да не иска да отмени военното положение, съобщава Focus. Натискът от страна на пропрезидентската партия и опозицията в парламента след гласуването на резолюцията за отмяна на военното положение обаче може да повлияе негативно на настоящия държавен глава.

Washington Post съобщава, че протестиращите вече са пред сградата на парламента, не се разотиват и все по-гласно се обявяват за необходимостта от импийчмънт на настоящия държавен глава. Има и правни основания за това, казва опозиционният политик Чо Кук. Според него обявяването на военно положение по предложение на държавния глава има всички признаци на нарушение на закона и Конституцията и подобни действия могат да се разглеждат като опит за държавен преврат или насилствено завземане на властта.

В същото време експертите казват, че ситуацията в Южна Корея може да повлияе значително на действията на нейния съсед, Северна Корея, както и на основния съюзник на Сеул, Съединените щати. Военният анализатор Седрик Лейтън казва, че политическата нестабилност в Сеул „може значително да подкопае стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион“, да повлияе на икономиките и да „засегне военните операции на САЩ не само в региона, но и по света“.