Иран на практика е блокирал Ормузкия проток – един от най-натоварените морски маршрути за превоз на петрол в света – след като САЩ и Израел атакуваха страната на 28 февруари, пише BBC.

Около 20% от световния петрол и втечнен природен газ (LNG) обикновено преминават през този тесен морски коридор, а ескалацията на конфликта доведе до рязко покачване на глобалните цени на горивата.

Какво представлява Ормузкият проток?

Ормузкият проток се намира между Иран на север и Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ) на юг. Той свързва Персийския залив с Арабско море.

Широчината му е около 50 километра при входа и изхода и едва около 33 километра в най-тясната част. Въпреки това протокът е достатъчно дълбок, за да могат през него да преминават най-големите танкери за суров петрол.

Той е ключов маршрут за износителите на петрол и газ от Близкия изток, както и за техните международни клиенти.

Според данни на американската Енергийна информационна администрация (EIA), през 2025 г. около 20 милиона барела петрол и петролни продукти са преминавали ежедневно през протока. Това се равнява на енергийна търговия на стойност близо 600 милиарда долара годишно.

Петролът идва не само от Иран, но и от държави като Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Около 20% от световния втечнен природен газ също преминава през този маршрут, като основен износител е Катар.

Втечненият природен газ представлява газ, охладен до течна форма, което намалява обема му около 600 пъти и улеснява транспортирането. Впоследствие той отново се превръща в газ за използване в отоплението, готвенето и производството на електроенергия.

Освен това Ормузкият проток е ключов за износа на торове от региона, тъй като природният газ е основна суровина в производството им. Около една трета от световната търговия с торове преминава през него.

В обратна посока протокът е жизненоважен за доставките на храни, лекарства и технологично оборудване към страните от Близкия изток.

Какви са последиците от блокирането?

Обикновено около 3000 кораба преминават през Ормузкия проток всеки месец. В последните седмици обаче трафикът е намалял драстично, след като Иран отправи заплахи към танкери и други плавателни съдове.

По данни на агенция AFP към 18 март най-малко 21 кораба са били ударени, атакувани или са съобщили за нападения от началото на конфликта.

Според оценки от ОАЕ, цитирани от AFP, над 18 търговски кораба от различни държави са били поразени с ракети, дронове и морски мини. Най-малко осем души са загинали, а четирима се водят в неизвестност.

Експерти отбелязват, че дори без официално обявена блокада, реалната заплаха от атаки прави преминаването през протока изключително рисково. Освен това застраховките за корабите са станали или недостъпни, или изключително скъпи.

„Можете да бъдете атакувани, а застраховката или липсва, или е много скъпа, затова корабите изчакват подобряване на сигурността“, коментира анализаторът Арне Ломан Расмусен.

В резултат цените на петрола се задържат значително по-високи спрямо нивата преди конфликта – около 100 долара за барел, което е увеличение с почти 70% от началото на годината.

Кой ще бъде най-засегнат?

Страните от Персийския залив, включително Иран, са силно зависими от износа на енергийни ресурси.

В същото време блокирането на протока има сериозни последици за Азия. Китай например купува около 90% от иранския петрол, който впоследствие използва за производство на стоки за износ.

Това означава, че повишаването на цените на петрола може да доведе до по-високи цени на стоките в глобален мащаб.

Как Иран контролира протока?

Според правилата на ООН държавите имат право да упражняват контрол върху морски територии до 12 морски мили от бреговата си линия. В най-тясната част Ормузкият проток попада в териториалните води на Иран и Оман.

Експерти посочват, че един от най-ефективните начини Иран да ограничи трафика е чрез поставяне на морски мини, използване на бързи атакуващи лодки и подводници.

Тези лодки често са въоръжени с противокорабни ракети, което допълнително увеличава риска за преминаващите съдове.

Как реагират САЩ?

До момента САЩ не са разположили военни кораби в протока, като военният им отговор се ограничава основно до въздушни удари по ирански цели, включително позиции на военноморските сили.

На 18 март например американската армия съобщи, че е бомбардирала ирански обекти с противокорабни ракети по протока.

Президентът Доналд Тръмп призова други държави, включително съюзници и Китай, да се включат в осигуряването на сигурността в Ормузкия проток, но инициативата не срещна сериозна подкрепа.

В миналото САЩ вече са осигурявали защита на корабоплаването в региона – по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години американски военни кораби са ескортирали танкери в Персийския залив.

Има ли алтернативни маршрути?

През годините заплахата от блокиране на протока е накарала страните от региона да изградят алтернативни маршрути.

Саудитска Арабия разполага с тръбопровод с дължина 1200 км и капацитет до 5 милиона барела на ден. ОАЕ също имат тръбопровод до пристанището Фуджейра с капацитет от поне 1,5 милиона барела дневно.

Въпреки това пренасочването на доставките не може напълно да компенсира загубите – според Reuters това би довело до спад от 8 до 10 милиона барела дневно.

Освен това инфраструктурата също е уязвима, като вече има съобщения за атаки с дронове срещу петролни съоръжения.

Продължава ли корабоплаването?

От началото на конфликта едва 21 танкера са преминали през Ормузкия проток, според CNBC.

Между 1 и 15 март са преминали 11 кораба, свързани с Китай. Индия също съобщава за преминаване на свои танкери и се надява на дипломатическо решение за намаляване на напрежението.

Ситуацията остава напрегната, а бъдещето на един от най-важните енергийни маршрути в света – несигурно.