Лий Дже-мьонг от лявоцентристката Демократическа партия спечели предсрочните президентски избори в Южна Корея, провели се в сряда. Той излезе победител в напрегната политическа надпревара, която бе доминирана не толкова от сблъсъка на идеи, колкото от обществения гняв срещу бившия президент Юн Сок Йол и управлявалата до момента консервативна Партия на народната сила.
Опонентът му – Ким Мун-су от същата консервативна партия – призна поражението си. Изборите бяха свикани, след като Юн беше отстранен от длъжност заради краткотрайното обявяване на военно положение през декември – ход, който доведе до импийчмънт от Националната асамблея и потвърждение от Конституционния съд през април.
Предизвикателства пред новия президент
Новият държавен глава поема поста в изключително турбулентен период. Икономиката на страната е в застой, а отношенията с двата най-важни външни партньора – САЩ и Китай – са обтегнати. Един от първите тестове за новата администрация ще бъдат преговорите с американския президент Доналд Тръмп по въпроса за митата, които засягат южнокорейския износ.
Външнополитическият курс на Лий ще трябва да балансира между традиционното съюзничество със САЩ и икономическата зависимост от Китай – задача, която се оказва все по-сложна в условията на глобално напрежение.
Силна позиция, но с въпросителни
Очаква се Лий да се превърне в един от най-влиятелните президенти на Южна Корея в последните десетилетия. Причината е, че неговата Демократическа партия има мнозинство в Националното събрание – ключово предимство за прокарването на законодателни инициативи.
Въпреки това над президентството му тегне сянката на съдебни процеси. Срещу Лий са повдигнати няколко криминални обвинения, които той категорично отхвърля като политически мотивирани. Спорен остава въпросът дали делата трябва да бъдат временно спрени заради президентския му имунитет, или да продължат по време на мандата му.
Избори като референдум срещу Юн
Изборите не бяха просто сблъсък между Лий и Ким, а де факто референдум за управлението на Юн Сок Йол. Политическите сътресения около военното положение и последвалия импийчмънт мобилизираха широк кръг от избиратели, търсещи промяна.
Избирателната активност достигна 79%, най-високата от 1997 г. насам – знак за дълбок обществен ангажимент, но и за силна поляризация. Кампанията бе остра и конфликтна, въпреки призивите за национално единство от страна на всички кандидати.
Дълбоко разделено общество
Лий встъпва в длъжност в момент, когато южнокорейското общество е сериозно разделено – по политически, социални и дори географски линии. Въпреки реториката за „ново начало“ и единство, той ще трябва да се справи с множество вътрешни конфликти, включително недоволство от елитите, високи цени и несигурна работна среда.