Жена, изоставена от биологичното си семейство, разказа какво се е случило, когато за първи път се срещнала с баща си.

Сара Майер е имала трагично начало на живота си – била е изоставена като новородено в многоетажен паркинг през 2001 година.

Тогава медиите я нарекоха „Бебето в розово“ – заради розовата кърпа, в която е била увита.

Повече от 20 години по-късно Сара разказва как се е развил животът ѝ.

След като била оставена на паркинг в Съри, Англия като бебе, тя била осиновена, след като кадри с нея, заедно с водещите от ITV Джуди Финеган и Ричард Мейдли, били излъчени. Тогава Джуди казала на зрителите:

„Това малко същество беше изоставено в многоетажен паркинг. Беше едва на час и тежеше само около 3 кг.“

След осиновяването ѝ, Сара споделя, че новото ѝ семейство винаги я е информирало за миналото ѝ, и го е направило по най-добрия начин – дори ѝ показвали стари вестници с публикации за нейната съдба.

Но в един момент Сара пожелала да научи повече за хората, които са я оставили, и решила да ги потърси чрез телевизионното предаване Long Lost Family: Born Without A Trace, с водеща Давина МакКол.

С помощта на ДНК анализ тя успяла да установи контакт с биологичните си родители и сподели какво е било усещането след две десетилетия в неизвестност.

Сара казва:

„Гордея се с историята си. Исках да им покажа, че съм добре и да им дам това успокоение. Примирих се с всичко и те също могат да го оставят в миналото.“

За съжаление, биологичната ѝ майка не се появява в епизода, но е изпратила писмо, което Сара прочела. На срещата присъствал само биологичният ѝ баща, с когото тя се запознала лично за първи път.

„Биологичната ми майка благодари на всички, които са се грижили за мен, в писмото си. Благодарността към хората, които се осмелиха да бъдат мое семейство, е огромна — те не получават достатъчно признание. Никой не им благодари,“ сподели Сара.
„Те са началото на семейството за такива хора. Уенди беше началото на моето семейство.“

Уенди е полицайката, която се появи в предаването This Morning със Сара като бебе през 2001 г.

Описвайки биологичния си баща, Сара разкри:
„Фактът, че аз и баща ми сме толкова еднакви, е направо невероятен — а той дори не е знаел, че съществувам. Начинът, по който ме прие в семейството си, беше изумителен. Баба ми е работила в болницата, в която съм била откарана като бебе.“

Относно връзката си с жената, която я е родила, Сара казва, че може да се свърже с нея по всяко време.

Тя добавя:
„Вратата към биологичната ми майка е отворена и винаги ще бъде. Аз имах 24 години да осмисля историята си. Майка ми е имала много по-малко време да я приеме. Животът е сложен.“

Превод: GlasNews.bg